„Детство мое, реално и вълшебно“ или „убийството“ на деца

Ивайло Ябълкаров, 05.08.2010



Отново пиша за децата, заради някои неща, които видях, чух и прочетох през последните дни. Първо чух, че в България близо 200 хил. семейни двойки копнеят, но не могат да имат деца поради различни причини.

След това видях нещо, което беше тъжно. Тъжно дори е лека дума. Една майка, която вече имаше няколко деца, искаше да изостави в дом все още нероденото си дете. Беше го носила 9 месеца, предстоеше й да го роди и вече беше решила съдбата му. Видях и друга майка, която насред улицата просто се обърна, удари със сила и злоба 5-годишното си дете, без да му продума нищо. Четох за майка, която открила децата си след 15 години. Бившият й съпруг ги отвлякъл, когато момиченцето било на 3 години, а момченцето – на 2. Открила ги случайно, след като решила да напише името на дъщеря си във Фейсбук. Така я намерила. Сега на бащата предстои да лежи в затвора за отвличане. А майката и двете й деца тепърва трябва да изграждат взаимоотношения помежду си. Според социалните работници ще мине дълго време, докато това стане факт.

Покрай детския празник 1 юни се тръби, че детето е богатство, бъдеще, ценност. Това винаги е звучало добре, но дали действително е така.

По последни данни в България за година се правят около 120 хил. аборта. Това са около 6 млн. неродени деца от 1956 г. досега. Тогава абортите в България се легализират.

Журналистът Петър Марчев сполучливо нарича това масово убийство „български холокост“ и го сравнява с убийството на 6 млн. евреи по време на Втората световна война. Той добавя, че това е предумишлено убийство и отговорността е на цялото общество. България е от страните с най-висок процент на аборти в световен мащаб. Също така е на челно място и по трафик на деца. А в света всяка година около 1,2 млн. деца са подложени на трафик. От началото на годината досега в страната ни има над 600 сигнала за деца, които са насилвани. По данни на отговорните институции, в България в момента има бум на изоставени деца. Те са над 8000 в домове, а близо 2000 са изоставени през 2009 г.

След всичко това има ли причини да се чудим защо в България расте поколение, което отхвърля Бог, не уважава авторитетите, не зачита хората около себе си...

Не е случайно, че в българските училища има все по-често побои между ученици, които се заснемат и пускат в интернет. Не е случайно, че сме на едно от първите места по самоубийства на тийнейджъри. Много български младежи пият, използват наркотици. Започват рано сексуален живот, което пък води до абортирани деца, самотни родители, неизживяно детство и голям брой разводи. Българските деца биват убивани в буквален и преносен смисъл.
Причината е в това, че независимо от 6 млн. „християни“ в страната ни България не е християнска държава. Малко от хората, определящи себе си като християни, живеят според Божието Слово. Малцина са тези, които се стараят да следват примера на Христос. А всяко едно поколение се нуждае от добър пример, а не от този на алкохолизирани, дрогирани, себелюбиви и сребролюбиви местни „звезди“.

Всъщност родителите са тези, които трябва да дават пример на своите деца. Те са тези, които трябва да са отговорни за изграждането на детския характер. Характерът на детето утре зависи от това, което родителите поставят днес в сърцето му. Не може родителите да нехаят за децата си и после да се чудят защо те нехаят за тях. Стих в книгата Притчи (29:15) казва, че пренебрегнатото дете засрамва майка си.

Според Джордж Бърнард Шоу най-голямата услуга, която някой може да направи на страната си и на човечеството, е да отгледа потомство. За да направиш това, трябва да даваш добър пример. Децата са като гъби или като бял лист. Животът на родителите е своеобразен пътеводител за тях. Но за да водят децата си в правилен път, е необходимо родителите сами да вървят по него. А за да се случи това, Божието Слово трябва да се превърне в реална част от живота им.

Има интересен паралел с Десетте Божи заповеди, като са предложени 10 заповеди за родителите, които те да следват по отношение на децата си. Ето ги:

1.Учете ги, като използвате Божието Слово.

2.Казвайте им кое е добро и кое е лошо.

3.Гледайте на тях като на дар от Бога.

4.Насочвайте ги в благочестиви пътища.

5.Дисциплинирайте ги.

6.Обичайте ги безусловно.

7.Не ги подтиквайте към гняв.

8.Печелете уважението им чрез добър пример.

9.Снабдявайте физическите им нужди.

10. Предайте им своята вяра.

Библията ни учи, че децата са наследство и награда от Господа. Бог ни ги подарява не за да имаме с какво да се занимаваме, докато сме млади, и да не се чувстваме самотни или да има кой да ни гледа, когато остареем, а за да възпитаме богоугодно и благочестиво поколение.
Както се казва в една книга, сърцевината на християнския начин на отглеждане на дете е сърцето на родителя да се обърне към сърцето на детето, за да се обърне сърцето на детето към сърцето на Спасителя.

Представяте ли си какво би било, ако вместо да четем за насилие сред децата и неуважение към възрастните, за млади самотни майки и аборти, четем за деца, които обичат съучениците си, уважават учителите си, покоряват се на родителите си и не се занимават с алкохол, наркотици и предбрачен секс? Може би ви звучи утопично, но е възможно.

Ако децата са научени да обичат Бог и да следват Словото Му...

Ако родителите са научени да възпитават децата си в Божия път...

Ако вярващите сме отговорни с примера и думите си да учим другите на Божия път...

Това е възможно! Но за целта ние, вярващите, трябва да бъдем светлина и сол, за което сме и призовани.

« назад