Искам дете

Ивайло Ябълкаров, 16.01.2012

Чували ли сте за Аднан Невич? Той е 12-годишно босненско момче, родено на 12 октомври 1999 г. Аднан е като повечето момчета на неговата възраст с тази разлика, че в деня на раждането си в Сараево е обявен за 6-милиардното бебе от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан.

Само преди няколко дни медиите гръмнаха, че на Земята се е родил 7-милиардният й жител. Можете ли да си представите колко много е това? 7 милиарда са почти неизброимо много… 7 милиарда души, побрани на земната площ.

Относно размерите на Земята преди около 130 години руският учен и философ Константин Циолковски казва следното: „Ако се върви непрекъснато ден и нощ — и по море, и по суша, със скорост 4,5 километра в час, след една година такова безпрепятствено и непрекъснато ходене ние ще обиколим цялото земно кълбо по неговата голяма окръжност. Ако употребим само по една секунда за оглеждането на всеки квадратен километър от Земята, за разглеждането на цялата нейна повърхност ще ни са необходими 16 години; а за разглеждането само на сушата ще ни са необходими от 4 до 5 години. Въпреки многобройното население на земното кълбо — милиард и половина, на всеки квадратен километър от неговата повърхност се падат средно само трима души.”

Допреди 130 години населението на Земята е било 1,5 милиарда души, а от този месец вече сме почти 6 пъти повече. Оказва се, че днес едва ли има човек на което и да било кътче на планетата, който може да остане сам.

Титлата „7-милиарден жител на планетата”е доста оспорвана. Оказа се, че няколко бебета „спорят“ за това звание – по едно от Филипините и Индия и две от Русия. Всъщност самите организации, определящи кой е 7-милиардният жител на планетата, заявяват, че не може с точност да се установи кое дете се е родило първо, та дори и дали наистина е достигната тази бройка. По думите на д-р Тициана Леоне – демограф от London School of Economics, избирането на 31 октомври за ключова дата всъщност е „напълно фиктивно и ние нямаме гаранция, че световното население ще наброява 7 милиарда души точно в понеделник”. Според някои експерти 7-милиардното бебе отдавна вече е родено, докато Американското бюро за преброяване на населението прогнозира, че това ще стане на 12 март 2012 г.

Все пак по информацията, дадена от ООН, юбилейното бебе се е родило в руския Калининград на 31 октомври в 00:02 ч. местно време. Казва се Пьотър Алексеевич Николаев. На щастливата майка е бил връчен възпоменателен сертификат „Роден в деня на седемте милиарда”.

В същото време от друг руски град – Петропавловск-Камчатски, също претендират, че 7-милиардният жител на планетата се е родил именно там.

Филипините настояват, че 7-милиардното бебе се е родило в тяхната страна. Те определят, че това е Даника Мей Камачо, родена две минути преди полунощ в Манила, столицата на една от най-бедните страни в света. Там дори родителите на момиченцето били поздравени от представители на ООН и им бил поднесен подарък за случая.

От своя страна неправителствената организация „План интернешънъл”, базирана в Лондон, посветена на грижите за децата, заяви, че според тях малко момиченце, родено в най-многолюдния индийски щат Утар Прадеш, е 7-милиардният обитател на планетата.

Въпреки тържествата, подаръците и радостта повечето специалисти алармират, че този демографски растеж води след себе си не само положителни неща. Според генералния секретар на ООН Бан Ки-мун достигането на прага от 7 милиарда жители не трябва да се пренебрегва. „Това не са просто числа. Това е човешка история”, заяви той в нюйоркско училище наскоро.

„Седем милиарда души имат нужда от храна. Енергия. Интересни предложения в областта на работата и образованието. Права и свободи. Свобода на изразяване. Свободата да могат да отгледат децата си в мир и сигурност. Всичко, което всеки иска за себе си, умножено по 7 милиарда”, заяви Бан.

Още повече, че според прогнозите на ООН населението ще продължи да расте, като ще достигне 9,3 милиарда души през 2050 г. и над 10 милиарда до края на века. Освен това прогнозите са, че до 2025 г. Индия ще стане най-многочислената страна в света с близо 1,5 милиарда жители.

Основните въпроси покрай 7-милиардния жител, които си задават специалистите, са: ще има ли храна за всички; в най-бедните страни правителствата ще могат ли да осигурят работни места на огромния брой младежи, които излизат на пазара на труда; как ще натежи на Земята седеммилиардният жител; с умножаването на нашия вид ресурсите ще са сериозно застрашени, ако се запази сегашният темп, до 2030 г. няма ли да ни е нужна втора планета, за да ни поеме и за да задоволи апетита ни и да поеме отпадъците от нашата (такива са изчисленията на мозъчния тръст „Глоубъл Футпринт Нетуърк”).

Четейки за раждането на 7-милиардния жител на планетата, се сетих за едно друго число. Разбрах за него наскоро. Не знам дали е точно, или приблизително, но звучи стряскащо. Става въпрос за близо 270-те хиляди семейства с репродуктивни проблеми в България. Ако под семейство днес хората разбират най-общо двама души, които живеят заедно, то тогава имаме приблизително 540 000 българи, които искат да имат дете, но поради една или друга причина не могат да имат.

Мислейки за тези числа, си представях хората. Виждах техните лица. Чувах техните въздишки. Улавях техните погледи и сълзи. Усещах техните мечти и молитви.

Лица, които се изкривяват в тъжна усмивка всеки път, когато видят родител да бута детска количка.

Въздишки, които се изтръгват от сърцата им всеки път, когато чуят детски смях.

Погледи, които се насочват с тъга към всяка детска площадка.

И мечти, които ги пренасят в родилния дом, гушкайки своето малко бебче.

Това число не е просто статистика. Зад него се крият различни истории. Истории на хора, които в следване на мечтата си да бъдат родители са изстрадали много и са преминали през различни трудности.

Също като историята на една моя позната и нейния съпруг. От няколко години те искат да имат дете. Все нещо не се получава. След време разбират, че имат сериозен проблем, който им пречи по естествен път да си имат бебе. Тогава започва ходенето им по лекари. В крайна сметка след множеството изследвания, тестове, процедури те минаха и през болката на трите неуспешни опита ин витро. Това са три пъти по 12 дни (горе-долу толкова се чака след всеки трансфер, за да се разбере дали има бременност), в които тези мои познати тръпнеха с нетърпение, страх и смесица от радостно-мъчително вълнение да разберат дали ще станат родители.

По думите им, последните часове на чакане след извършване на кръвния тест, чрез който се установява бременност, са едни от най-мъчителните. Надеждата е примесена с все по-надигащ се страх и отчаяние, че и този път опитът ще е неуспешен…

Мислейки за сериозния проблем на толкова много семейства, си спомних, че той не е актуален от днес. Всъщност неуспехите в това, да си имаш бебе, не са от времето на глобалното затопляне, радиацията и парниковия ефект.

Невъзможност да станат родители дълго време са имали и хората много преди нас, още в библейски времена. Погледнете страниците на първата книга в Библията – Битие. Освен книга на Сътворението тя е и книга на болката и тъгата от това, че не можеш да имаш свое дете.

От историята на Авраам и Сарая, която беше бездетна и нямаше дете (Бит. 10:30) се преминава през проблемите на Исаак и Ревека, Яков и Рахил, Маное и съпругата му (родителите на Самсон), Елкана и Анна (родителите на Самуил), Михала (дъщерята на Саул), Захария и Елисавета (родителите на Йоан Кръстител). Всички те копнееха да изпълнят Божието повеление към Ной и синовете му – „Плодете се, размножавайте се и напълнете земята“ (Бит. 9:1), – но за тях дълго време това беше невъзможно.

Мислейки за раждането на 7-милиардния жител и за невъзможността на 270-те хиляди български семейства да имат деца, се сетих за онези близо 7000 дечица, чиито родители по една или друга причина не се грижат за тях и са ги оставили в домове. Сетих се и за онези 500 деца, които по същата причина се отглеждат в приемни семейства.

Замислих се за 60-те хиляди прекъснати принудително чрез аборт бременности и за близо 6-те милиона неродени деца, пак поради аборт за последните 50 години, откакто в България е приет новият Наказателен кодекс, който премахва съществувалата забрана за извършване на аборти. Това се случва през 1956 г. в резултат на „мероприятията на партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството”.

Замислих се и за това, че населението на България застрашително намалява. По показателя „Спад на населението”страната ни се нарежда сред развитите държави и дори заема едно от първите места. А според прогнозите на ООН в края на века у нас ще живеят малко над 4 милиона души, което представлява спад от 45% в сравнение със сегашните 7,4 милиона българи.

Представяте ли си цялата картина? 270 хиляди семейства в България искат да имат деца, но не могат. Родителите на над 7000 деца не могат или не искат да се грижат за тях. А приблизително 60 хиляди жени годишно абортират по една или друга причина и се отказват да имат дете.

Към това да прибавим 2155-те деца, с които са работили отделите за закрила на детето през 2010 г., които са претърпели някакъв вид насилие. От тях 77,3% са били обект на агресия в семейна среда, а в около 70% от случаите насилникът е бил родител.

Разбира се, числата не могат да разкрият различните нюанси, които се съдържат във всяка отделна история, но, общо взето, така стоят нещата.

Нека се върна към моята позната и нейния съпруг. След няколко неуспешни опита да имат дете съвсем скоро те ще си осиновят момиченце. Едно от онези 7000 деца, които живеят в домове.

Много от тези семейства са сами и разчитат единствено на лекарите. Ние обаче сме по-различни. Ние разчитаме на Бог. За нас, а дори и за лекарите, има невъзможни неща, но за Него няма такива.

Много ми харесват думите, които Бог казва на Авраам относно обещанието Си да им даде дете: „Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син” (Бит. 18:14).

В друг стих се казва: „За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно“ (Мат. 19:26). Разбира се, тук се говори за спасението, но спокойно можем да го вземем предвид и за всичко останало.

Наскоро една мисъл ми даде сила: „Бог допуска скръб и сълзи днес, за да отвори сърцата ни за радостите на утрешния ден.“

Той го направи за Сара. Посети я, според както беше рекъл, и стори на Сара, както беше казал (Бит. 21:1).

Той чу молитвата на Исаак за жена му, защото беше бездетна и го послуша, „и жена му Ревека зачна” (Бит. 25:21).

Той „си спомни за Рахил“, „послуша я и отвори утробата й” (Бит. 30:22). Той си спомни за Анна и чу прошението й, и тя роди син (І Цар. 1:17, 19–20). Той чу молитвата на Захария и жена му Елисавета роди син (Лк. 1).

Той чува молитвите. Сигурен съм в това!

Невинаги разбираме Божията воля, но знам, че Бог има най-доброто за нас.

Сред тези 270 хиляди семейства с репродуктивни проблеми имам няколко приятелски семейства. Те са хора, които ходят на църква и вярват в Бог. С някои от тях открито разговаряме по тези въпроси, но впечатлението, което имам от църковните общества в страната ни, е, че темата за безплодието е табу. За това не се говори. Няма как да потърсиш съвет. Държим се все едно този проблем не съществува.

Причините за това сигурно са много. Една от тях е, че все пак за семействата в тази ситуация е трудно да говорят с всеки, но ми се струва, че нуждата от това, да споделиш с някого, да потърсиш съвет, да получиш молитвена подкрепа… нуждата от това е огромна.

Друга причина може би е, че в консервативните ни общества безплодието често се свързва задължително с някакъв грях на съпрузите или на близките им.

Трета причина вероятно е страхът от одумване на тези семейства и срамът от безплодието.

Може би има и други…

Статистиката показва, че човечеството расте със секунди. Всяка минута то се увеличава с 258 души, на ден – с 228 хиляди, на година – с 83 милиона, което е равно на населението на Германия.

Молитвата ни трябва да бъде за всички семейства с подобни проблеми – Бог да ги благослови с рожби, за които копнеят.

Да вярваме, че това ще се случи!

« назад