Новата ера – ерата на Христос

Георги Гърдев , 25.12.2011

Рождество Христово е историческото събитие, което ни накара да променим календарите си и да ги следваме до днес. В последно време вместо разделението на историята да бъде обозначено с „преди Христа“ и „след Христа“, то се прави „преди новата ера“ и „след новата ера“, което, от една страна, ако се замислим, е много по-точно наименование. Вярно е, че преди Христа звучи по-религиозно, но нова и стара ера е точно това, което е станало. С идването на Христос настъпва една нова ера в човешката история – ерата, в която Бог-Син прие човешки образ и дойде при нас, за да извърши работата, която трябваше да бъде извършена за нашето спасение, и да ни покаже, че Го е грижа за нас. Това, мили приятели, е уникална история. Няма друга религия по света, която да учи, че Бог идва при човека – всяка друга казва, че човек сам трябва да стигне до Бог. Това е тайнството на християнството – т.нар. въплъщение.

Нека се обърнем към самата история на Рождество Христово и да погледнем група от хора, които станаха очевидци на това велико събитие. Толкова велико, че промени човешката история на нова и стара ера, или ерата преди и ерата след Христос.

Какво е новото в тази нова ера на Христос, ще попита някой. Може би най-очевидният пример за характера на тази нова епоха е историята с мъдреците. Чрез историята за влъхвите (Мат. 2:1–12) авторът отхвърля традиционните разбирания и очаквания за призванието на Месията и по този начин напълно променя разбирането на юдеите относно вътрешни и външни хора.

Следвайки първа и втора глава на Евангелието според Матей, ние можем да разберем какви са били тези традиционни очаквания. Исус Месията е синът на Давид и цар на Израел (Мат. 1:1, 6). Той също е и синът на Авраам, който пък е бащата на юдеите (Мат. 3:9). Родословието на Месията е същото като това на еврейския народ. То започва с Авраам (Мат. 1:12, 17), минава през цар Давид (Мат. 1:6, 17), вавилонското робство (Мат. 1:12, 17) и завършва с пристигането на Месията (Мат. 1:16, 17). Самото рождение на Христос е буква по буква идентично с юдейските пророчества (Мат. 1:22–23, 2:5–6, 15, 17–18, 23). Исус Месията е „Юдейският Цар, който се е родил” (Мат. 2:2) и „Вожд, Който ще бъде пастир на Моя [Божия] народ Израел” (Мат. 2:6). Исус Христос получава името Си, „защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му” (Мат. 1:21). От тези стихове не може да остане и сянка от съмнение, че призванието на Месията е да спаси Божия народ Израел (евреите).

Интересното обаче е, че веднага след като представя това традиционно виждане за Месията, Матей променя сценария. От една страна, евангелистът представя юдеите като учудени и незнаещи за родилия се Месия, от друга – те напълно Го отхвърлят. Цар Ирод „и цял Ерусалим с него” (Мат. 2:3) очевидно не са знаели, че Месията се е родил, докато чуждестранни астролози или звездобройци, които току-що са пристигнали в града, не им съобщават новината. Реакцията им е необяснима, те се смущават и объркват (Мат. 2:3). „Народни главни свещеници и книжници” – тези, които имат директен достъп до Писанията, говорещи за Месията, се консултират с източниците с, и след като провеждат официално разследване, признават, че Месията се е родил (Мат. 2:4–6). Реакцията, която юдеите имат при чудната новина за рождението на Месията, е смъртоносното „поклонение”, което цар Ирод иска да покаже към родения юдейски цар (Мат. 2:8, 13, 16–18, 20).

В контраст на реакцията на Божия народ „мъдреците от Изток” (Мат. 2:1), вероятно Вавилон, които са и „външни” хора по отношение на вярата и пророчествата, намерени в юдейските писания, следват звезда от Изток до Витлеем (Мат. 1:9). По този начин те намират юдейския Месия, Който нито царят на Юдея, нито юдейската интелигенция са успели да намерят. И това, което е най-важно, е, че тези езически астролози предлагат истинско поклонение към юдейския Месия (Мат. 2:2, 11). Това е много силен контраст със смъртните заплахи (Мат. 2:13, 20) и кървавите убийства (Мат. 2:16–18), с които юдеите „приветстват” своя Спасител.

Интересно е да се отбележи, че в Библията доста често посоката изток не е много приятна. Когато Адам и Ева бяха изгонени от Едем, те побягнаха на изток (Бит. 3:24). Когато Каин бе изгонен от Бог, той побягна на изток (Бит. 4:16). Вавилонската кула бе построена от човеците, които отидоха на изток (Бит. 11:2). Когато Лот се раздели с Авраам и се пресели в Содом и Гомор, той тръгна на изток (Бит. 13:11). И точно от изток – посоката, към която отиваха всички лоши неща и всички Божи врагове, е посоката, от която дойдоха мъдреците – тези, които истински се поклониха на Месията.

Портретът на Месията, описан в тази история, трудно може да бъде объркан. Исус Месията е показан като Един, Който носи спасение на Божия народ Израил. Но юдейският народ не приема Спасителя, Който им е изпратен. Вместо това те Го търсят, за да Го убият. Вместо тях обаче езичници от Изток – външни хора по всяка една клауза на юдейските писания, признават юдейския Месия и Му се покланят истински. Така виждаме, че Исус е Онзи, Който е дошъл да бъде „пастир на [Божия] народ Израил” и да ги „спаси от греховете им”, но това призвание се е разширило много повече от юдейския народ и границите на Юдея и е стигнало до езичниците – тези, които са смятани за отхвърлени и за външни хора. Това е новата ера на Исус Месията, „юдейския цар, който се е родил”.

« назад