Поредната равносметка

Венцислав Бонев , 31.12.2011

Един земеделец обикаляше всред своите хамбари. Беше свършил сезонът на беритбата и той искаше да прегледа получената продукция. Когато стигна до мястото, където бяха складирани картофите, той видя, че тази година те са много повече от миналогодишните. Той си отбеляза на един лист и продължи да обикаля. Последното нещо, което провери, това бяха морковите – само един чувал. Записа нещо на листа хартия и се прибра в къщата си. Седна на един стол и започна да мисли върху своите записки.

– Тази година продукцията от картофи е по-изобилна, защото успях да се справя с колорадските бръмбари, които миналата година унищожиха всичко. Но защо морковите са толкова малко? – се запита той. Тогава осъзна, че беше ги наторявал прекалено малко и със сигурност това е причината, за да има само един чувал моркови.

Тази история по някакъв начин ни предизвиква да се замислим. Намираме се в края на 2011 г. Една година, в която всеки човек е преживял различни неща. Ако се замислим, може би ще открием спомени за хора, които сме познавали, но са преминали от този свят. Или някоя сватба на наши приятели ще изплува в ума ни. Новата работа, която сме си намерили, или старата, която сме изгубили. Със сигурност всеки един от нас има някакви спомени, които може би ще се запечатат в неговото съзнание от тази година.

Но защо сега не се замислим за грешките, които допуснахме през изминалата година? Може би някои от нас са изгубили ценно приятелство, защото са повярвали на една лъжа, която им е била казана от някого. Други може и да се развели, защото не са могли да простят грешките на своя съпруг или съпруга. Прекрасно е, когато се радваме на хубавите моменти в нашия живот, обаче понякога допускаме грешки, от които никога не се поучаваме. Защо трябва да бъде така? Можем ли преди да е свършила 2011 г. да направим една равносметка за нея? Както направи земеделецът, за когото ви разказах. Знам, че това може и да не донесе много радост, но не мислите ли, че е разумно?

Всекидневието, което имаме, е толкова забързано. Много хора имат проблеми с храносмилането, понеже са се научили да ядат бързо, което знаем, че е вредно. Работното време, което имаме на работните си места, в много случай надвишава позволеното. Днес в България е станало нормално да работиш по 12 часа. Изключение са фирмите, които предлагат почивка в събота и неделя. Много пъти съботата се е превърнала в нормален работен ден и единствено остава неделята. Когато се прибереш уморен в дома си, може би те чакат поне две гърла, които са гладни. Затова избираш да сготвиш нещо, което става бързо и лесно. След това лягаш и си пускаш телевизора, докато ти се приспи или веднага заспиваш. Други се прибират в домовете си и веднага сядат на своите компютри и там стоят до късни часове. Какво искам да кажа?

Имаш ли време да помислиш за грешките си, които може би и до днес ти носят лоши спомени и емоции? Защо не отделим време сега точно за това, преди да сме навлезли в новата 2012 г.? Но мисля, че за малко трябва да се усамотим. Да премислим всичко и да стигнем до ясни заключения. Имаме нужда да направим изводи от своите грешки, понеже съм сигурен, че абсолютно никой разумен човек не иска да ги повтори през новата година.

Може би имаме нужда да поискаме прошка от някого за държанието, което сме имали към него, и думите, които сме казали. Може би имаме нужда да възстановим взаимоотношенията си с Бог, които сме прекъснали поради пренатовареното си всекидневие. Може би някъде стои Неговото Слово – Библията, и кориците й са пълни с прах, сигурно има нужда да я почистим от праха и да разгърнем страници й. Може би Бог иска да ни каже нещо ново.

Всеки един българин, който е малко по-заинтересуван от състоянието на нашата държава, знае за положението, в което се намира тя. Какви са очакванията ни от новата 2012 г. като граждани на България тогава?

„Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Йер. 29:11).

Ние знаем ли какви са Божите мисли за нас, или ние имаме мисли, внушени от някой друг?

Може би няма човек, който да не е допуснал нито една грешна мисъл в своя ум или нито една грешна постъпка, но със сигурност има неща, които можем да променим и днес. Не казвам, че всичко може да се върне назад – всеки един знае, че това е невъзможно. Но когато човек осъзнае своите грешки, то има голяма вероятност да се поучи от тях и вече да не ги допусне в живота си.

Защо да мислим и да вършим същите неща през новата 2012 година, ако осъзнаем, че те са неправилни?

Новата 2012 година може да ни донесе нови възможности за различен живот, защото много неща зависят от нас самите.

« назад