Бракът според Божия план

ЕВ, 08.02.2012

Седмица на брака

С интерес следя по медиите темите за брака и семейните взаимоотношения. Имам папка, в която събирам подобни материали. Наскоро я прегледах и забелязах, че повечето статии коментират развода, а не съхраняването на брака. Някои обясняват защо е по-добре човек да не се жени. И почти нищо за това - какво казва Библията за семейството. Медиите непрекъснато говорят за развода, а не за брака и как можеш да бъдеш щастлив и благословен в него.

Ако трябва да се пише статия за развода, тя може да се озаглави „Как най-бързо и най-сигурно да се разведеш”. Тогава могат да се дадат и следните съвети: ревнувайте се непрестанно, не си говорете и не обсъждайте проблемите си, не правете компромиси, обвинявайте се и си натяквайте взаимно всяка грешна стъпка, не си прощавайте и не забравяйте, не бъдете верни.

Мен не ме интересуват разводите на известните личности, а как да остана женен за същата прекрасна жена „докато смъртта ни раздели” и как любовта ни да остане така силна.

Сключвайки брак, ние се свързваме с другия човек и  трябва да се стараем всеки ден връзката помежду ни да става все по-здрава. Бракът всъщност наистина отнема от свободата ни, както казват критиците и противниците на семейната единица. Влизаме в зависимост - ти и твоите действия зависят от човека до теб. Решенията, които вземаш, са общи решения. Действията, които вършиш, са за вас двамата. Ти си се обвързал с човека до себе си и си станал едно цяло с него.

Обвързването е като договор, който решаваш да следваш и да зачиташ. Правиш го, защото обичаш и харесваш човека до себе си. Обвързването е много по-силно от привличането. Привличането се ръководи от емоциите и чувствата, докато при обвързването участие вземат разумът и волята.

Посвещението е другата важна съставка за устойчивия брак. Не е достатъчно да решиш да споделиш живота си с любимия човек, а е необходимо и да се посветите един на друг. Посвещението според тълковния речник е отдаване, обричане на някого. Така в Библията свещениците се посвещаваха да служат на Бог. Посвещението изисква отделяне. Мъжът и жената в брака се посвещават един на друг и по този начин се отделят. Те създават ново семейство. Свещениците се посвещаваха да бъдат верни на Бог, а ние се посвещаваме да си бъдем верни един на друг.

За да е устойчив един брак, е нужна и любов. И не от обикновената, а от онази – безусловната, която е спойка между двамата. Макар тя да е качество на Бог, аз съм уверен, че и ние, хората, сме способни да обичаме по този начин.

Благословеното семейство е възможно само когато част от него е и Бог. Всъщност Той е четвъртата съставка за един сполучлив, устойчив и благословен брак. Споменавам я накрая, но тя е най-важната. В Библията се казва, че ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите и ако Господ не опази града, напразно бди стражарят. (Псалм 127:1)

                                                                                Цялата статия четете тук.

Семейството – Божият план за нас

Защо е толкова трудно човек да удържи на обещанието „Докато смъртта ни раздели“, дадено по време на сватбената церемония? Къде е причината толкова много християнски семейства да се разпадат?

Ясно е, че семейният живот не е само от празници, има своите изпитания и отговорности, изисква посвещение. Трудно е да бъдеш посветен в болест и проблеми без присъствието на Бог. За нас, християните, е невъзможно. Нашите бракове са под постоянен прицел на дявола.
В книгата Еклисиаст се споменава за тройното въже, което не се къса лесно (Еклисиаст 4:12) – стих, използван често по време на венчавки. Съставната част на това въже са съпругът, съпругата и Бог. В книгата Псалми се казва, че ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите (Псалм 127:1). Ако приемем, че домът е нашето семейство, а ние сме зидарите, то нека не забравяме, че без Божията милост никое християнско семейство не може да оцелее.

За да бъдат семействата ни наистина християнски, е необходимо не да живеем за себе си, а Христос да бъде в нас (Галатяни 2:20).

                                                                                 Цялата статия четете тук.

Любовта – избор и посвещение

Бях 19-годишен, когато се ожених по волята на родителите ми. Моят баща и бащата на съпругата ми са били близки приятели и са направили оброк: ако жените им родят момче и момиче, децата трябва да се венчаят.

Не бях виждал бъдещата си съпруга до деня, в който беше въведена в дома ми като булка. След като се поклонихме на небето и земята, тя беше въведена в спалнята ми. Когато най-после отметнах булчиното покривало от червен брокат, застинах от ужас. Лицето й беше дълбоко набраздено от белезите на едра шарка, носът й беше сплескан, а под почти липсващите вежди набраздените й клепачи изглеждаха подпухнали. Беше 19-годишна, а изглеждаше на 40.

Избягах в стаята на майка ми и плаках цяла нощ. Тя обаче ми каза, че трябва да приема съдбата си. Грозничките момичета носели късмет на мъжа си, а красивите причинявали мъка. Но думите й не можеха да уталожат болката ми. Не споделях стаята на жена си и не й проговарях нито дума. Спях в училище. Когато дойде лятната ваканция, не исках да се прибирам вкъщи, докато баща ми не изпрати братовчед ми да ме доведе.

                                                                                     Цялата статия четете тук.

Християнското семейство

Каква е вашата рецепта за успешно християнско семейство?

Аз я пиша вече цял семеен живот. И като я напиша, ще ви я съобщя. Мисля, че няма рецепта. Има обаче една съставка, която задължително трябва да присъства и ако е така, има успешно семейство. И това е личността на Исус Христос. Аз често рисувам един триъгълник, в който в основата са двамата партньори в семейството, а в горния ъгъл е Бог. И когато двамата партньори започнат да се доближават и издигат до Бога, съвсем естествено разстоянието между тях се скъсява. И така близостта им става все по-голяма и по-голяма. Когато Бог е фактор в семейството, тогава човек е готов да се променя, да израства, да служи на другия, да признава своя егоизъм, да признава своите грешки, да бъде отворен да бъде коригиран и в екип да върви напред. Да прощава, защото понякога в семейството се получават най-големите рани и се изисква най-голямата прошка. Защото там са най-близките хора, а от тях най-много боли, но пък и резултатите са най-добрите резултати.

С какво християнските семейства са по-различни от останалите?

Основната разлика е, че вярващият човек има критерий за правда и истина и това е Самият Бог или някой, който е вън от него. Невярващият човек, колкото и да е наследил някакви добродетели или някакъв морал, сам за себе си е критерий и сам за себе си определя що е добро. Неговият личен интерес е двигателната му сила. И това е основната разлика. Защото, ако егото те определя, всичко става относително – и любовта, и верността, изобщо има едно размиване на понятията. Но ако ние приемем, че Бог е родителят на човечеството, Той е създателят на семейството, тогава ние се съобразяваме с Него. Той е нашият авторитет, не сме ние, не са нашите лични интереси, не е нашето образование или психическо състояние. Така че има огромна разлика. Когато Бог е критерий, има гаранция за бъдеще, за успех, има наслада, има радост, има израстване, има истинска обич. Иначе има инстинкти. Ако Бог е създал семейството, значи в Него можем да намерим и най-добрите съвети, и най-добрата подкрепа за изграждането му.

Аз бих искал да отправя едно пожелание към всички млади хора: да не се съобразяват с този свят, но да ценят високо онова, което Бог им подарява, и онова, което Бог е направил за човека. И един от най-големите му подаръци е семейството. Да не се страхуват да създават семейства, защото там има огромно благословение. Децата са огромно благословение, преди всичко партньорът е огромно благословение. Така че да създават добри семейства, да се радват в тези добри семейства. Да отглеждат набожно поколение и да следват и моя пример, защото аз съм го направил.

                                                                              Цялото интервю четете тук.

Святост и чистота преди брака

Човекът не е създаден да живее сам

Ние, хората, не можем да живеем сами, не сме създадени, за да живеем сами. Човек е създаден да живее с други хора, да живее, общувайки. Ние сме създадени да си принадлежим с друг човек. Но тъй като сексът се издига в култ, общуването на хората често се свежда само до сексуалното общуване. Важно е обаче да помним – това не е всичко, сексът не е всичко: той е част от взаимоотношенията между двата пола, но не е целта и средството във взаимоотношенията между мъжа и жената. Нещо, което не се наблюдава в днешното общество. Мъжът и жената просто са обект на привличане (няма нито една реклама, за каквото и да било, на която да не се появят добре сложени и разголени мъж или жена), целта е не една устойчива и дълготрайна връзка, а „да намериш нещо по-добро”. Успехът се измерва с броя на партньорите, които си имал. Да имаш само един партньор или да си девствен, те класира директно в групата на аутсайдерите и неуспелите. Копнежът на човека да живее с друг човек, да образува семейство и да има дълготрайна връзка се свежда до едно елементарно ниво на задоволяване на първосигнални нужди. Човекът не е създаден да живее сам. Човек е създаден с пол. Бог създава съвсем съзнателно човека в два пола, създава мъж и жена и това означава, че да имаш влечение към другия пол, е нещо съвсем нормално и закономерно – нито Библията, нито ние можем и трябва да отричаме това влечение. Сексът обаче не е целта на взаимоотношенията между един мъж и една жена, а е следствието. Библията ни говори за създаването на семейство като за започването на една нова връзка на чисто емоционално и духовно ниво: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът” (Бит. 2:24).

Нещо повече, сексът не е всичко, но без секса бракът също би бил непълен –текстът от книгата Битие ни говори за пълно единение – душевно, емоционално, но също и физическо единение. Да станеш една плът, е именно такова единение – на всяко едно ниво, ставане на едно цяло, описание, което най-добре съответства на брака.

Секс преди брака: и дума да не става!!!

Библията не говори много за предбрачните взаимоотношения – по онова време просто не е било необходимо да се говори по този въпрос. Причините за това са много – хората са се женели рано, често брачният партньор е бил избиран предварително, а е липсвало и такова издигане на секса в култ, каквото имаме днес. Въпреки това Библията пределно ясно показва къде е мястото на секса – в брака. За съжаление днес много църкви правят компромис с тези истини и позволяват съжителството преди брака, понеже другата, значително по-консервативна позиция не би се харесала в обществото. Библията ни съветва да „бягаме от блудодеянието”, защото така вредим на „собственото си тяло”. И въобще в целия този пасаж (I Кор. 6:15–20) се говори за това, че тялото на човека не е негово, а принадлежи на Бога, че неправилната употреба на тялото може да има тежки последствия.

Бракът е обещание и завет. Той не се основава на външната красота на партньора, на физическите му качества или неговите способности в която и да е област. Той е обещание, завет и заявление пред Бога и пред света: „Аз искам да бъда с този човек!” Затова бракът не се основава на особеностите ни или на това, дали си пасваме в леглото, или не. Той се основава на желанието на двама души да живеят заедно и да дадат защитена среда на своите взаимоотношения – любов, секс, да израснат един към друг и да станат едно цяло, както и да създадат защитена среда, в която да възпитават своите деца. Бракът е едно заявление пред Бога и Бог е свидетел на този завет, присъствайки и обещавайки Своята защита и закрила. Обърканите и изкривени взаимоотношения преди брака могат да навредят, а понякога дори и да разрушат брака. Когато сте имали безразборни отношения с други партньори, вероятността да преживеете разочарование поради големите си очаквания за секса в брака е много по-голяма, отколкото ако не сте имали въобще такива взаимоотношения. Поради разочарованията, които човек вече е преживял, натрупаният емоционален товар ще се предаде и във взаимоотношенията между двамата партньори и рано или късно ще доведе до проблем. Може да доведе до затвореност, разочарование, търсене на нови партньори и в крайна сметка да разруши брака.

Обаче ясно трябва да си припомним, че идеален човек няма – в края на краищата всеки ден можем да видим това в огледалото и да си позволим да започнем взаимоотношения с друг човек. Да започнем такива взаимоотношения, ясно съзнавайки, че несъвършенството и непълнотата на отделния човек могат да бъдат допълнени от един партньор, избран и изпратен от Бога, за да бъдем с него едно цяло. Но и да не забравяме, че, както казва мъдрецът в книгата Еклисиаст, „има време за всяко нещо” и че всяко нещо е хубаво и добро на времето си. Градете здрави взаимоотношения на здрава почва, за да имате добър брачен живот, благословен от Бога.

                                                                                   Цялата статия четете тук.

Тази година от 7 до 14 февруари за първи път у нас семействата ще имат възможността да отбележат и празнуват Седмицата на брака. Това е международна инициатива, която има за цел да обедини обществените усилия за укрепване и насърчаване на брака и традиционните семейни ценности. Тя се провежда ежегодно по същото време в над 12 страни по света, сред които Англия, Америка, Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Италия, Австралия, Холандия, Южна Африка и др. Инициативата предоставя редица възможности и включва активности с цел разясняване ползите от брака и оказване подкрепа на двойки по пътя им към създаване на успешна връзка и укрепване на традиционното семейство.

« назад