Той взе на Себе Си образ на слуга

Ивайло Ябълкаров, 23.12.2011

„Дядо Коледа, ела! Дядо Коледа, ела!”

Още чувам възгласите на тридесетината малчугани. След появяването ми в ролята на Дядо Коледа беше необходимо само няколко пъти да извикам познатото „Хо-хо-хо!” и отново да предизвикам децата да избухнат в радост.

 Някои казват: „Това е магията на предстоящите празници”. Подаръците! Събиранията! Веселото настроение! Дядо Коледа…

Не искам да пиша обаче за тях. Нямам желание да говоря за разликата между Коледа и Рождество Христово. Не ми се изреждат нещата, които изместват погледа ни от смисъла на празника.

Всъщност говори ми се точно за смисъла на празника. Иска ми се да споделя с вас малка част от великолепието на Рождество Христово.

В едни прекрасни стихове, които не говорят пряко за раждането на Спасителя, се крие частица от смисъла на това събитие.

„Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус, Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:5–8).

Смирението… Рождество Христово е прекрасен пример за смирение!

Исус Христос се отказа от славата Си и от величието Си, за да се роди в човешко тяло. Този акт на смирение няма равен в цялата история на човечеството. Може би донякъде бихме го оприличили на това, някой богат шейх да се откаже от лукса и богатството си, да го раздаде на бедните и да започне да живее съвсем различен живот.

Да сте чували някой милиардер да се е отказал от милиардите си? Много от тях дават милиони за благотворителност, но дали дават всичко, което имат? Аз поне не съм чул.

Бил Гейтс и другите богаташи са хора като нас. Могат обаче да си позволят повече неща. Могат да си спестят някои притеснения, които ние имаме, но въпреки това и те изпитват тъга, и те се борят с трудности, слабости, и те боледуват и умират, и те имат души за спасение.

При Христос е различно. Той се отказа от славата Си, властта Си, величието Си и „взе на Себе Си образ на слуга”.

В литературата и в киното има произведения, в които някой могъщ владетел се отказва временно от престола си и заживява живота на обикновените хора, разменяйки се с друг, който прилича на него. Мотивите на такъв човек предимно са свързани с досадата и скуката, която носи животът на царя, и желанието да опита нещо ново и различно.

При Бог не е така. Христос не взе образ на слуга, за да разсее сивото Си всекидневие, воден от авантюристичен дух или за човешка слава. Той взе образ на слуга и стана подобен на човеците, за да им служи.

Много хора се опитват отчаяно да станат известни. Използват различни начини, за да бъдат под светлините на прожекторите. Вършат какви ли не щуротии, за да ги забележат и да спечелят слава и пари.

Днес хората правят дори опасни неща, за да станат известни. Фреди Нок наскоро измина цял километър по въже, без дори да е подсигурен с предпазни средства и без да използва прът за баланс. Нищо особено? Само че въжето е с диаметър 5 см и е разпънато на над 3 км височина. На швейцареца са му били нужни 1 час и 20 минути, за да премине от единия до другия край. Целта? Той е искал да подобри нечий рекорд и да влезе в Книгата на рекордите „Гинес”.

44-годишният хаваец Гарет Макнамара наскоро „яхна” 33-метрова вълна, защото е превърнал в своя страст търсенето на вълни великани, наричайки океана „своя църква и дом”. Той го прави, понеже това е животът му и обича усещането за екстремност.

32-годишната американка Сюзън Еман си е поставила за цел до 40 години да тежи поне 700 кг и да влезе в Книгата на рекордите „Гинес” като най-тежката жена в света. В момента тежи около 320 кг, но иска да разбере дали е възможно човек да тежи 1 тон.

Ние, хората, сме странни и вършим всякакви глупости, за да бъдем забелязани, но не и Христос. Той взе на Себе Си образ на слуга, дойде, за да служи, и „стана послушен до смърт”.

Мотивът? Любовта към Неговите творения.

Този акт не е проява на някаква дребна благотворителност, а на огромна любов и милост към нас – Неговите създания.

И още – Той направи размяна, но не като онази в „Принцът и просякът” – временна. А безценна и със стойност за вечността. Размени Своята святост за нашите грехове! (Мат. 8:17)

Покрай празниците много хора отварят сърцата и портфейлите си. Даряват за вдовиците и сираците. Помагат на болните и нуждаещите се. В това няма нищо лошо, но много често след коледната еуфория забравяме за тях.

С Бог не е така. Христос взе на Себе Си образа на слуга и заедно с това предложи изобилен живот (Ио. 10:10), донесе освобождение на пленниците, проглеждане на слепите, свобода на угнетените и прогласи благоприятната Господна година (Лк. 4:18).

Наскоро прочетох, че „раждането на Христос доведе Бог при човека, а кръстът на Христос води човека при Бога”. Тези двете са неразривно свързани. Рождество Христово и Възкресение Христово са Божията протегната ръка към нас. Божията покана.

Христос беше изпратен, за да можем ние с вас да получим осиновление, да станем Негови деца (Гал. 4:4–5).

По интересен начин описва тази действителност британският поет Франсис Томпсън. Той озаглавява едно от своите произведения „Небесната хрътка” и пише, че докато е бягал от Бога, не можел да се скрие от „тези силни крака, които го следвали... с неизменно постоянство и невъзмутима крачка”.

Един друг автор казва, че „същината на Рождественото послание е чудесната истина, че Бог търси всеки един от нас”.

Още от грехопадението на Адам и Ева Бог следва Своя план, който включва раждането на Христос в плът и това Той да се роди и в нашите сърца.

Рождество Христово е рожден ден. На рожден ден се ходи с подарък. Подаръкът, който можем да поднесем на Бог, е нашето сърдечно поклонение. При срещата си с родения Спасител овчарите и мъдреците се поклониха.

Какво ще направим ние?

« назад