За съветите, с които ще успеем

Любомира Любенова, 31.07.2010



„... за да спечелиш, се нуждаеш от мъдър съветник...“ (Притчи 24:6)

Ще ви разкажа една древна история.

Един млад цар идва на власт. Той е син на най-мъдрия цар за всички времена – Соломон. В Соломоновите притчи се казва: „С мъдър съвет ще водиш война и в многото съветници има избавление“ (Притчи 24:6).

Новият цар Ровоам е изправен пред сложна ситуация – народът на Израел го моли да намали данъците и да облекчи труда му, защото е твърде изтощен от финансовите изисквания на предишното управление. Тогава царят се обръща за съвет към две групи от хора – старейшините и младежите. Те му дават коренно противоположни съвети. Изборът остава негов.

Съветът на мъдростта

Старейшините са хората, служили на баща му Соломон. Те знаят всяка подробност от миналото управление. Били са очевидци на всичко, което се e случвало в царството. Усещат и разбират хората. Те го съветват, въпреки че е цар, да има отношение на слуга към народа, защото така ще бъде приет и признат. Учат го да говори на хората с „благи думи“, за да спечели сърцата им.
Ровоам не се задоволява с този съвет. Явно не е чул думите, които е очаквал. Сигурно си е мислел: „Аз току-що ставам цар. Искам да имам властта, която подобава на един цар; управление, което да се усети; осанка, която да се вижда. Аз решавам, аз командвам, аз...“. Младостта разсъждава по този начин. Тя не е уравновесена. Не умее да предвижда опасности, защото няма опит. Втурва се в бързи решения, категорични постъпки и крайни методи. Но в това е и нейната красота...

Съветът на младостта

Цар Ровоам отхвърля съвета на старейшините категорично. Обръща се към приятелите, с които е израснал. И те, точно като него, са младежи, които си мислят, че ще покорят целия свят. Съветът им е царят да увеличи данъците, да покаже властта си и да пороби народа. Думите им са следните: „Така кажи на този народ: Ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви. Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.“

Избор и последствия

Царят харесва това отношение. То напълно съвпада с начина, по който той се вижда. Думите му пред народа са остри, буйни, агресивни. А резултатът е много ясен – навлича си омраза. Народът не желае да се подчини. Вдига се на бунт, убива царския пратеник, който трябва да събира данъци.

Младият цар вече не е толкова смел. Вижда, че животът му е застрашен, и се крие, избягва от престола и на негово място друг човек е провъзгласен за цар над Израел.

Всяко решение, което взимаме, води след себе си определени последствия. В повечето случаи обаче последствията могат да бъдат видени не от младостта, а от мъдростта. Въпросът не се състои в съветването само по себе си, а в съветването с правилните хора.

Всеки има около себе си хора на мъдростта – живели по-дълго от нас, уравновесени, с много житейския опит. Вероятно тези хора не са точно такива, каквито си ги представяме. Сигурно очакваме много повече зрелост от тях. Възможно е и малко да ги пренебрегваме, защото не са толкова дейни, предприемчиви, решителни. Те мислят, преди да действат. Оглеждат последствията от възможните решения през различни призми. Търсят мъдрост по различни начини. Сигурно не са като нас – запалени за хиляди идеи и бързащи да превземат целия свят. Може да ни се струват малко мудни и не толкова приказливи. Това са хората на мъдростта.

Определящи за посоката на живота ни са отговорите на няколко въпроса:

-Обичам ли да се съветвам?

-От кого търся съвети? (Тук може да изплуват много имена на хора, при които сте ходили в трудни ситуации, с които сте разговаряли за жизнено важни неща.)

-Съветите от кои хора са ми носили добри последствия? (Сега е моментът да отсеете тези имена и да решите да се съветвате само с тях занапред.)

-Приемам ли само съветите, които ми харесва да чуя?

Отговорите завинаги ще останат в тайното, но резултатите от тях ще видим в реалността.

Повече на http://bible-reading-2010.weebly.com/

« назад