Аз съм християнин... Е, и?

Любомира Любенова, 21.06.2010



Преди беше модерно да си атеист. Сега обаче модерно е да вярващ. Независимо в какво или в кого. Независимо малко или много. Независимо дали вярата е основана на лични убеждения, или е в резултат на агресивни влияния... Независимо...

Ще чуете, че повече от 70% от населението на България се определя като християнско (каквото и да означава това). Ето и най-често срещаните мнения:

* „Идентифицирам се с историческото минало и ролята на християнството за опазване на българската националност, затова съм християнин.“

* „Много ясно, че съм християнин, нали съм българин“ (това поставя знака „равно“ между българин и християнин).

За да се наречем християни, е хубаво да обърнем внимание на няколко факта, които биха променили самовъзприемането ни като такива.

Името „християнин“

Първото записано споменаване на термина християнство (стгр. Χριστιανισμός) е от Игнатий Антиохийски. С това название първо са наречени последователите на Христос в град Антиохия. В Библията този факт е записан в Деяния на апостолите 11:26. Там четем следното: „И първо в Антиохия учениците бяха наречени християни“. Веднага стигаме до следващия факт:

Християнин означава „ученик на Христос“

Не става дума нито за вяра в Христос, нито за знание за Христос, а за ученик на Христос. Това, че вярваме в нещо или някого или имаме знание, не ни прави да сме ученици. Интересна ми е цялата концепция, защото въпросните хора, събрани в Антиохия, първо са били познати като ученици, а след това като християни.

Май нещо започваме да се разминаваме с истината за християнството. Струва ми се, че е доста дръзко да се наричаме християни, ако не сме ученици. А какво е да бъдеш ученик на Христос?

Всеки ученик се стреми да бъде като учителя си

Или поне е логично да бъде така. Толкова е простичко. Да бъдеш ученик на Христос, означава да бъдеш като Христос, а не просто да вярваш в Него или да знаеш за Него. Учениците, за които четем в Новия завет, са имали простички принципи, чиста вяра и ценности, които са личали в начина им на живот. И това е само поради една причина – защото са искали да приличат на своя учител Христос. Но има една съществена истина, без която по никакъв начин не е възможно да бъдем като Христос. И тя е:

Ако не познаваме Христос, няма как да искаме да бъдем като Него

Ако трябва да обобщим в обратен ред, въпросите биха изглеждали така:

Как ще искаме да бъдем като някого, когото изобщо не познаваме? А как се наричаме „Негови ученици”, ако не искаме да бъдем като Него? Защо носим Неговото име?

Повече на: http://bible-reading-2010.weebly.com/

« назад