Жените в живота на Мойсей
Уенди Биъри, 31.05.2010
Има една поговорка, която гласи, че зад всеки велик мъж стои една велика жена. В историята за Мойсей виждаме, че много велики жени са били част от неговия живот. От мига на зачеването му Бог започна да поставя жени, които да го променят, оформят като личност и дори да го спасяват. Надявам се, че докато разглеждаме живота на тези жени и техния принос, ще разпознаем и част от себе си. Шифра и Фуа са жените, с които започна животът на Мойсей. Те бяха акушерки – жени с много важна мисия. Беше им наредено да убиват новородените момченца от еврейски произход. Двете жени обаче имаха страх от Бога и не изпълниха заповедта на фараона. Когато той ги разпитваше, те хитро се измъкваха с отговора, че еврейките раждат прекалено бързо. Верен или не, този отговор им служеше за избавление. В Изход 1:21 се казва, че понеже жените се бояха от Бог, Той им даде техни собствени семейства. Те бяха благословени за това, че почитаха Бог – Бащата на живота. Аз също искам да бъда жена, която се бои от Бог и Го зачита повече, отколкото това, което другите биха ми казали. Знам, че ще бъда благословена за покорството си. Когато трябва да отговоря в трудна ситуация, аз искам да бъда изобретателна, но в същото време да не подвеждам с отговорите си. Има толкова много думи, от които да избираме, когато общуваме. Нека се молим за мъдрост да съумяваме да използваме онези от тях, които ще бъдат от полза за хората около нас. Историята на Мойсей продължава със заповедта на фараона към целия народ. Всички новородени еврейски момченца трябваше да бъдат хвърлени в Нил. Тогава майката на Мойсей прояви изобретателност. Тя роди бебето и го кри в продължение на 3 месеца. Тогава осъзна, че не е възможно да продължи да го крие, и отново прояви изобретателност, като измисли план, как да спаси бебето си. Без значение, дали имаше идея кой би намерил момченцето, тя определено имаше вярата да опита нещо доста дръзко. Тя използва това, което й бе подръка, по най-добрия начин, за който се сещаше, и повери детето си на Бог. Представям си как е събирала тръстиковите стъбла и е приготвяла смолата за кошчето. Сигурно се е молила през повечето време, опитвайки се да накара бебето да пази тишина, докато е сплитала кошчето му. Майката на Мойсей сигурно се е изплашила, чувайки заповедта на фараона, но също така тя предприе и действие. Започна да мисли и да се моли. Искам да бъда жена на вярата, когато чуя или видя нещо, което ме плаши или заплашва семейството ми. Искам да проявявам изобретателност, да виждам какви ресурси и възможности имам пред себе си и тогава да моля Бог да ми помогне да ги използвам по възможно най-добрия начин. Дори когато се чувстваме в капана на някоя ситуация, Бог може да ни покаже изхода. Това може и да означава да се „изцапаме“ малко, както майката на Мойсей, докато е потапяла пръчките в смолата. Може да се наложи да положим усилия, но тази енергия, комбинирана с вяра, може да бъде път за нашето избавление. Майката на Мойсей осъзна, че се нуждае от помощта на останалите. Дали заради работата й, или поради друга причина, тя самата не можеше да отиде до реката и да изпрати Мойсей. Тя се довери на дъщеря си Мириам. Тя вярваше, че Бог ще помогне на по-голямото й дете да наглежда бебето. Не мога да си представя притеснението в сърцето й, когато поставя бебето в кошницата и изпраща Мириам към реката. Тя знаеше, че за другите бебета реката означаваше смърт, но за нея в този момент означаваше спасение. Колко ли вяра е необходима да прегърнеш своето бебе може би за последен път? Дали някой египтянин щеше да го намери и да го удави в реката? Кошницата можеше да се обърне сама и бебето да бъде изядено от някое животно. А дали нямаше някой да го спаси? В живота на Мойсей има още няколко жени, на които си заслужава да се спрем. Със сигурност знам, че жените, които Бог поставяше да бъдат до него и да му влияят, се бояха от Господа, бяха изобретателни и имаха вяра. Освен това те се доверяваха на други да им помагат. Всеки ден ние докосваме живота на различни хора и можем да имаме влияние върху тях за добро или лошо. Какво ли си мислят те – млади или стари, когато ни видят? Животът ни отразява ли страх и почит към Господа, както и покорство на заповедите Му? Или те виждат в нас някой, който не възприема думите на Бога сериозно? Когато се сблъскаме с проблем, проявяваме ли креативност и изобретателност, или заемаме позицията на жертва? Живеем ли живот на вяра, като показваме смелост, когато се сблъскаме с непознатото? Или се свиваме в ъгъла, все едно ни се налага да посрещаме предизвикателствата, като че ли Всемогъщият Бог не е на наша страна? Молитвата ми е да помислим за тези обикновени жени героини и да помолим Бог да ни помогне да развием онези черти на характера, които ще бъдат за благословение и помощ на останалите. И кой знае, Той може и да ни използва, за да повлияем на някой, който ще повлияе на цялата ни нация. Така, както Бог използва Мойсей да поведе израилтяните към Обещаната земя.
« назад
|