Красотата на християнката

Венцислав Бонев , 03.08.2011

„Вашето украшение да не е външно, сиреч плетена косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога“ (І Птр. 3:3–4)

Сигурно тези стихове са събуждали понякога негодувание у много жени. Напълно е възможно, защото днес това, което се опитва да наложи светът, е коренно различно. Кроткият и тих дух, изглежда, е само за слабохарактерните. За онези жени, които са се оставили да бъдат използвани и манипулирани; за жените без глас в това общество, които само се примиряват с обстоятелствата. За онези жени, чийто живот се върти от кухнята до магазина и детската стая. Защо?

Защото светът иска днес да отнеме красотата от жената. И ние можем да видим, че дори е започнал да го постига. Защо тогава апостол Петър единствен е записал подобни думи в Новият завет? Някои с усмивка може да си каже, че сигурно те са посветени на неговата тъща, която е била изцелена от Исус. Наистина се надявам и вярвам, че не това е била причината.

Можем много лесно да ги подминем, докато четем Божието Слово. Някои жени могат да си кажат: много хубаво го е казал апостол Петър, но това си е било за тогавашното време, сега тези думи просто са неприложими.

Това единствено желание на апостола ли е? Каква е тази красота, за която говори той?

Прилагателното „кротък“ ни дава идеята за един спокоен и неагресивен отклик и загриженост към другите. От друга страна, прилагателното „тих“ ни говори за някой, който не безпокои и не се натрапва с поведението си. Нима наистина Бог иска такава да бъде християнката? Целият пасаж е от една тема, в която ап. Петър говори за взаимоотношенията между мъжете и жените в семейството. Вярвам, че точно с тези думи апостолът иска да ни покаже огромната разлика между външната красота и вътрешната. Различни жени тълкуват много неправилно тези негови думи, все едно ап. Петър иска жените да се обличат като монахини. Но като се има предвид, че тогава е нямало монахини, едва ли за това си е мислел той. Няма как да не отбележим факта, че живеем в такова време, в което външността се е превърнала в идолопоклонство. Има жени, за които единственото важно и ценно нещо в живота им, е тяхната външност. Може би защото точно заради нея те са изградили своя имидж в обществото. Предпочитам да не споменавам грижите, които те полагат, за да се поддържат красиви.

Как тогава можем да разтълкуваме думите на ап. Петър? Предлагам да не бъдем крайни и напълно да отречем и отхвърлим външността на жената, както правят някои „по-духовни“ вярващи, за които поддържането на външността е плътско действие. Всъщност никой мъж не иска съпругата му да изглежда по начин, който би го отблъснал. От друга страна, външността на жената има голямо значение за почти всички мъже. Това е самата истина.

Има една красота, която е резултат от присъствието на Святия Дух в сърцето на жената. Една духовна красота, за която дори и Исус говореше. Въпреки всичко това ап. Петър иска да ни поясни, че има нещо повече от това.

„Научете се от Мен, защото Съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29). Сега вече можем да видим, че всъщност това не е само желание на апостола, а и на Самия Господ. Дори можем да заключим, че думите на ап. Петър са следствие от това, което е чул от Христос.

Да има една жена кротък и тих дух, това означава да прилича на Исус. Когато Той казва тези думи, целта Му не е да наложи непосилно бреме. Всъщност тези думи за казани и към жените, но и към мъжете. В конкретния случай обаче ние говорим за жените.

Прекрасната прическа след няколко часа може да изгуби блясъка си. Златното украшение може да е защитено от корозия, но и да бъде изгубено или откраднато. Скъпата дреха може да промени цвета си или да бъде скъсана. Но това съкровище, което Святият Дух може да изработи в една жена, остава завинаги. То не само ще краси тях, но и техните съпрузи. Бог в Своя съвършен план е предвидил жената да бъде красива. Сърцето й да бъде източник на красота, която да прославя Бог и украсява нейния съпруг. Желанието Му е Той да им подари украшение, което да ги краси. Нека да направим една равносметка: какво печелят жените от нетленното украшение на кротък и тих дух? Ап. Петър казва, че това е скъпоценно пред Бога. Тази дума е употребена на много малко места в Новия завет. Това ме навява на мисълта, че ненапразно Бог иска да види точно това в Неговите дъщери.

Всяка жена може сама да реши каква красота иска да излъчва. Разбира се, отново искам да подчертая, че не отричам външната красота, но вътрешната е онази, която не може да се изгуби. Тя е вечна. И ако пред Божите очи тя е скъпоценност, колко голяма ще бъде и за жената, която я носи.

Скритият в сърцето живот, украсен от нетленната красота на един кротък и тих дух, скъпоценен в очите на Бога.

Скъпи дами, какви принцеси и дъщери на Бога сте, зависи от вашето украшение.

« назад