Децата ни – заедно в екип

Христина Панджаридис, 01.06.2011

Случва се да станем родители с желание, но без никакви познания!

Представяме си как държим детската ръка, как четем приказки, как се смеем заедно. С фантазията, служеща за обезопасяващо въже, се катерим нагоре и поглеждаме надолу... О, ще се справим! И без бинокъл се виждат жертвоготовни баби и лели! Опитни братовчедки! Мъжът ми е от многодетно семейство – няма страшно! Знае две и двеста!

Мечтите ще ни закрилят.

Любовта ще ни дава търпение.

Молитвите ще ни насърчават.

Идва болест, безпаричие, недоброжелателни оценки, излезли от личен разговор и превърнати в клюки... Настъпва безводие в семейната атмосфера. Кулата от камъчета илюзии се размества и почва да се рони. Оставаме безпомощни пред себе си и пред несгодите. Наистина ли сме сами и в действителност ли неоткритите решения са по-големи и силни от нас?

Кой ни го каза, кой ни заблуждава... Някой път тревогите идват вечер, а на сутринта или най-късно до ден-два отминават. Но изпречи ли се проблем пред очите ни... Страхът от неизвестността расте в ума ни, там дълбае дупка и вместо покой и утешителни мисли, ние се плодим с разрушителни: „Ами ако...”, „На моя позната...”, „Бях чела за подобен инцидент...”.

Врагът е в съзнанието, а детето пред нас. Окопал се е и ни изненадва, щом задремем. Отвлечем ли се да размишляваме за други теми, злото напомня, че е „на позиция”. Опасността тропа в главата ни, а детските очи разчитат на нашата помощ, на това, че сме пораснали – нали големите знаят повече неща?!

„Дръж буден ума си!” Божието всеоръжие! Облечени ли сме, в добро състояние ли са доспехите ни, прилепват ли ни удобно, или ни се струват като театрални костюми...

Децата наблюдават нашите реакции и стъпки. Очакват при нужда да могат да стъпят там, където личи белегът от крака на мама и татко. Запомнят какво говорим и не се притесняват да ни хванат в капана на собствените изрецитирани напътствия!

Изречените слова! „Мамо, ти преди ми каза, че не бива...” Можем ли да образуваме един нерушим и сплотен екип с родените от нас? Фикс идея или реалност?

Мъдростта нерядко говори чрез децата ни. Да ги чуем. Да не заглушаваме откровеността им. Това, че са малки на ръст, не означава, че са малки и на ум и разум. Бог работи в тях и чрез тях.

Благославя ги. Благославяйки нас!