Ако ти, ако аз...

Христина Панджаридис, 24.01.2012

Ако въжетата, които ме държат за мебелите, печката и пералнята, превърна в крила?

Ако смеха, осмеляващ се да се покаже на светло само в съня, преобърна в искрено, естествено и без грим огледало?

Ако изгорялата свещ, която държа като спомен и оправдание за тъмнината, заменя с нова свещ?

Ако почистя тясната стая на надеждата, изхвърля непотребните мебели и изникне широко място за думи и очаквания, удобен пристан за умората?

Ако не само се намръщя на оправданията, а направо ги „глобя” и „сваля” от автобуса, който се движи по линията на живота ми?

Ако спра да се моля на познати, съседи и роднини и направя опит да помогна на непознат?

Ако преглътна песента на хленченето и се престраша да запея поне един куплет, без да употребявам фалшиви стихове, а сърце... Малкото, но живо сърце?

Ако забравената клюка пребоядисам в първи опит за изгонване на лошотията в мен?

Ако се повдигна на пръсти и видя, че не съм ниска, а достатъчно висока, за да видя тревогата и неокосената трева на сълзите?

Ако наместо червило си сложа целувка?

Ако превърна блуждаенето си без помощта на вълшебна пръска в наблюдение?

Ако трите „не” превърна в едно-единствено „да”?

Ако роклята на страха ми е тясна и наместо гладуването си купя друга, по-широка дреха и страховете ми избягат?

Ако не препрочитам за трети път стария роман, а поканя на гости срамежливото момиче, което живее под апартамента ни?

Ако раната не зараства, може би прекалявам с чопленето й?

Ако виждам предимно в черно, сиво и мъгляво, не са виновни очилата ми, а нефокусираната гледната точка?

Ако се откажа от поредното кафе в компанията на скуката, а го подаря на несъбудилия се делник?

Ако нехаресването на тялото си превърна в стимул за доближаване до себе си?

Ако недоволството си захвърля за храна на мухите?

Ако наведените рамене нарека съблекалня на равнодушието?

Ако не ми достига мъдрост, птиците ще ме канят да погледам в гнездата им, които редят с търпение, без да скъпят времето си?

Ако се откажа от модела на самоподценяването и започна да строя дом за желанията си?

Ако... Ако? Ако!

« назад