Коя съм аз?

ЕВ, 24.11.2011

И д е Н т и Ч н о с Т

В песента си Black and Gold („Черно и златно”) Сам Спароу – известен австралийски певец, продуцент и актьор, в подтекста на казаното задава въпроса „Само в това ли се състои смисълът на живота?” (Is there more to life?). Част от текста казва:

Ако рибите изплуват извън океана,

и крака им пораснат, и започнат да ходят,
и ако маймуни слязат от дърветата

и се изправят високи, и те започнат да ходят.

И ако звездите паднат от небосвода,

и сълзите ми се търколят в океана,
сега (отново и отново) търся причина,

защо Ти даваш ход на съществуването ми?

Защото, ако Ти не си наистина тук,

тогава дори звездите нямат значение.
Сега съм изпълнен целият със страх,

че всичко би могло да бъде само материя,

защото, ако Ти не си наистина тук,

тогава и аз не искам да бъда тук.

Искам да съм до Теб,
...
ако това, което виждам,

е единствената действителност,
тогава по-голямата част от моя живот

не е истинска.
...

В интервю Спароу потвърждава, че предмет на песента е неговата религиозна вяра, той казва: „За Бог е, да... харесва ми да имам вяра в нещо, което е по-голямо от мен.”

Въпреки че въпросът, кои сме ние, на пръв поглед изглежда философски и далече, всеки един независимо от личните си убежденията си задава въпросите: кой съм аз; защо съм; какъв е смисълът на съществуването ми? И въпреки че не всеки признава, човек все търси и друга реалност, все търси някой над себе си и иска да вярва в нещо по-велико, по-голямо и по-стабилно от самия него. Много хора с трудност откриват, ако изобщо открият кои са! Ниското самочувствие, прикрито от привидно външно спокойствие, от сериозен и престорено уверен поглед над другите, издават този духовен глад, който се крие в душите.

Чък Смит в книгата си „Краят на света… такъв, какъвто го познаваме”, отнасяйки се до въпросите на съществуването, казва, че „идентичността е съставена от историята ти, миналото ти плюс спомена за нея, защото без спомена на твоето собствено минало ти си никой”. Няма по-страшно от това човек да загуби паметта си, защото тогава губи идентичността си.

Ако погледнем към Стария завет и моментите, в които Израил забравя историята си и загубва спомен за Божието водителство, благословение и подкрепа, това е времето, когато се проваля, точно защото тогава не знаят кои са.  

Ако дори погледнем към нашата собствена история и защо Паисий Хилендарски написва „История славянобългарска”? Той казва: „... За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език...” И завършва: „... Затова положих много труд за две години (...) завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия Господ Исус Христос. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния Му Отец и пресветия, преблагия и животворящия Негов Дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин.”

Идентичността е Божи дар и Той я дава в контекста на взаимоотношение с Него. Той е Бог, който дава имена, и имената, които даде, определиха идентичността на хора като Авраам, Сара, Яков, Соломон. Да открием кои сме ние, започва с откриването на Един, Който нарича Себе Си: „Аз съм Оня, Който съм” (Изх. 3:14).

Псалм 8 задава въпроса: „Какво е човек, за да го помниш?” Докато чете песента, човек може почти да си представя Давид, седящ на хълма над Витлеем, взиращ се в звездите, сърцето му изпълнено с удивление. Той пее, свири на арфата си и твори в преклонение пред ВЕЧНИЯ:

Йехова, Господи наш, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата. От устата на младенците и кърмачетата си укрепил сила поради противниците Си (...) Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, си казвам: Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш? А Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелите и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под краката му – всичките овци и говеда, още и животните на полето, въздушните птици, морските риби и всичко, което минава през морските пътища. Йехова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!

 Създадена от любящ, могъщ, свят Бог и по Негов образ

В Битие 1 Бог твори от пръстта, оформя човека и вдъхва дихание от Своя живот! Създава човека по Негов обра”, не като Него наглед, но в способността Му да мисли, да взима решения, да понася последствията от тези решения, да обича, да мрази, да твори.

 Уважаеми читателю, ти творил ли си? Всеки твори в една или друга форма, не само произведенията на изкуството на професионалистите, но всяко малко нещо във всекидневния ни живот, в работата, в училище, в дома ни, в градината, от големите проекти, които управляваме, до храната, която слагаме на трапезата. Какво е отношението ти към твоята творба, когато я видиш завършена – възхищение, радост, задоволство?! Колко повече Бог цени и обича това, което е създал. Създадени да бъдем обект на любовта Му!

 Ти си оправдана и осветена от милостив, велик и можещ Бог

 Йоан 3:16 казва: Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

 А ето ни нас – пълним празнините в живота си, правим глупави грешки, а после се опитваме да ремонтираме, да кърпим, да поправяме. А това не е нужно – Павел казва, че създадени от Бог, ние сме отражение на Неговата слава, че в Христос имаме пълнота: Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него (Кол. 2:9–10).

 Само повярвай и ще имаш НОВ ЖИВОТ! Висока цена е дадена за нас, Сам Христос е дал живота Си, за да ни оправдае и освети! Това ти дава идентичност. Ти не си кой и да е! Ти си Негова! И в Христос ни е дадена пълнота, а Христос има власт над всичко (Кол. 2:11).

Ти си дарена с присъствието на верен, загрижен за тебе Бог

Наскоро четох за един възрастен мъж, който призори вървял по плажа, разхождал кучето си покрай брега на океана. В далечината забелязал млад човек, който събирал изхвърлените от нощната буря морски звезди, вдигал ги и ги хвърлял обратно във водата, за да спаси живота им. Когато доближил, възрастният мъж попитал младежа подигравателно какво смята, че прави. Момчето отговорило, че ако не бъдат върнати във водата, морските звезди ще загинат. „Но, младежо, плажът е огромен, а морските звезди са милиони. Защо си въобразявате, че ще постигнете нещо?” – запитал възрастният господин. Момъкът се навел, взел поредната звезда, хвърлил я във вълните и казал: „Е, имате право, но за тази имаше значение!” За Бог всеки един от нас е тази една морска звезда, която си заслужава, за която и на която Той дава цялото Си внимание.

Заглеждали ли сте се някога в лицата на хората? Колко много може да изрази дори една обикновена, статична снимка – възраст, опит, успех, липса, отчаяние, болест, болка, мечта, мотивация, любопитство и още. Какво обаче вижда Бог там, където ние гледаме?

Невероятен Бог на обикновени жени и мъже! „Какво е човек, за да го помниш?” А Бог го помни. Евреи 13:5б казва: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя и напусна.” Заобикалящата ни среда ни определя според професията, според притежанията, статуса, титлата и образованието ни, а Бог обича, защото ни е създал, защото ни е изкупил, като е дал живота Си за нас и в резултат ни подарява присъствието Си.

Много хора не смятат присъствието за ценност, но факт е, че всеки носи нещо различно с присъствието си – уникален характер, дарби, визия, индивидуалност. Ние не можем да бъдем повече, отколкото сме, но можем да изберем да дадем по-малко от това, което сме на околните, в зависимост от взаимоотношенията ни с тях. Бог от своя страна е избрал в Христос да ни даде всичко от себе си – прощение, утеха, милост, благодат, мир, радост, удовлетворение, бъдеще и още.

Какво от това ще изберем да получим и да дадем ние, е предмет на нашата свободна воля. Благословения в твоя избор!

« назад