Блудницата, хваната в прелюбодейство

Радостина Миланова, 20.10.2011

В тази история и начина, по който евангелист Йоан (Йн. 8:1–12) описва нещата, се разбира, че жената е заловена в момент на прелюбодейство, което говори за наличието на съучастник в действието. Дори както Йоан описва нещата, тя е хваната в прелюбодейството й, в нейния грях, но за да има прелюбодейство, трябва да има и друга страна. Неизвестен остава фактът, какво е станало с мъжа и защо той не е подведен под отговорност. Обстоятелствата, при които се случва всичко това, са много показателни за всеки отделен детайл от тази история. Исус е в храма и поучава целия народ, който е там. Всички те са свидетели и очевидци на случващото се, когато фарисеите довеждат жената, хваната в прелюбодейство. Те вече имат присъда за нея, така както пише в Мойсеевия закон – да се убие с камъни, но целта им е да изпитат Исус (ст. 6). Книжниците и фарисеите са религиозните водачи и пазителите на закона, имащи властта да управляват, могат да направят каквото се искат и без да питат Исус, но в случая те имат цел и искат да го злепоставят пред множеството. Дори и несъзнателно и лицемерно, по този начин те издигат авторитета на Исус, като Го наричат „Учителю”, като цитират закона и искат Неговото мнение. Със сигурност те имат друго очакване за развръзката на нещата.

В първия момент Исус сякаш не им обръща внимание, но понеже те постоянстват да го питат, той им дава отговор. Въпреки че техният въпрос е насочен към жената и какво да правят с нея, отговорът на Исус е насочен към самите тях. До този момент сякаш присъствието на жената остава встрани, разговорът и действието се развиват предимно между Исус и книжниците и фарисеите. Това, което чуват от Исус, не е това, което очакват и целят. Те са разочаровани или най-малкото засрамени и обвинени с думите на Исус: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея”. С това Той им дава шанс да я осъдят или убият, но според други критерии на един по-висш морален закон. Исус вече е казал в проповедта на планината критериите на Неговото учение. Той вече е говорил за прелюбодейството (Мат. 5:27–28). Също и за съденето и обвинението – „не съдете за да не бъдете съдени” (Мат. 7:1–5). И всичко това Исус поучава както за народа, така и визира конкретно книжниците и фарисеите.

Освен че в случая, обвинявайки жената, те се намират виновни, а с това – разочаровани или засрамени от развръзката на събитията, те се оттеглят и си отиват. Обвинението на съда от тяхна страна и решението на съда от страна на Христос на този етап е в полза на жената. В тази история Исус отхвърля двойния стандарт и обръща съда върху обвинителите.

Когато книжниците и фарисеите вече са се разотишли, Исус намира време и за жената, като й отделя специално внимание. Той е насаме с жената, но пред мнозина свидетели. Цялото множество, което се е събрало да слуша поучението Му, е в очакване какво ще направи Исус с жената и как ще постъпи с нея. Исус винаги успява да изненада хората, особено с отношението си към жените в повечето случаи провокиращо техните разбирания. И в този случай, дори и при наличието на грях, Исус не осъжда жената и не я обвинява. За пореден път Исус показва пред обществото, че жената не е по-грешна или по-недостойна от мъжа. Нещо повече – в този случай жената е грешница, а мъжете са „елитът на обществото”, книжниците и фарисеите. Какъв по-голям контраст от този и какво по-очевидно свидетелство е необходимо за присъстващите, които са там, за да забележат отношението на Исус към жената? Това, че Той не я осъди, но й даде шанс за нов живот, за чисто ново начало, и ако всичко това Исус извърши пред цялото множество, то кой можеше да се осмели да не го признае?

Исус издигна достойнството на една грешница до нивото на книжниците и фарисеите или, от друга страна, принизи техния авторитет до този на една жена, и то грешница. С отношението си към нея Исус показва, че тя е не по-малко достойна от тях и от всички останали, дори и грешна. Той връща нейното достойнството, като не я осъжда за миналото, но я изпраща в обществото с условието да не съгрешава повече.

Както в тази история, така и във всяка една от другите отношението на Исус към жената винаги е променящо както в нейния личен живот, така и относно положението й в обществото.

« назад