Малките хубави неща

Христина Панджаридис, 28.09.2011

„Детинщини!” – ще каже разумният, като ме види да се прехласвам пред гледката на дъгата.

А каква дъга!

Представете си летен дъжд. Следобеден. След чашата кафе или чай. Със или без бисквитка. Високо в планината. По-конкретно на 1800 метра. Още детайли: на втория етаж на станция в Алпите.

Преди дъжда походихме подобаващо, за да заслужим определението „туристи”. Умората и рояците облаци ни накараха да побързаме към временното ни убежище. Обикновена стая с тераса и необикновен изглед към планината.

Дъждът не се забави. Възнагради ни за нашата прозорливост да се приберем на сухо. Заваля. Първо леко. Плахо и любопитно. Пробно. Увеличи. Едни капки – почти като вкусните горски малини и ягоди, които си набирахме по тесните горски пътеки. За десетина минути водата изми върховете и паркинга пред станцията. Слънцето се появи и лъчите му стопиха ентусиазма на следобедния гост. На скалите се изрисува дъга. Наподобяваше водопад. Многоцветна и искряща. Силна. Грееше. Сякаш халище на стена. Гледаш и без да се докосваш, те лъха топлина и уют. Чуваш начената отдавна приказка. Жаден си да се приближиш и да допреш ръката си. Истинска ли е?

Зарадвах й се. Беше награда за красивия щедър ден. Бижу след замлъкналите птичи песни. Дар Божи за тишината и възхищението от могъществото и непресъхващата съкровищница на природата.

„Една обикновена дъга!”, “Дъга... и защо толкова редове й посвещаваш?!”

Да, само една дъга. И виждаш красотата, събрана в цветове – накуп, за теб. Без да си поставил нов световен рекорд в леката атлетика например... Недостатъчно ли е?

Дребната радост те подготвя за следващите големи радости и ако очите ти се отворят за капките нежност, ще се отворят и за буйните води. Всеки миг, всеки ден е изворче. Прескача камъни, влиза в капани, спъва се в изскочили внезапно препятствия. Многократните тренировки го превръщат в река.

Започнах с дъга.

... И оставам на пътя... в очакване на нова.

« назад