Глад за небето

Христина Панджаридис, 20.02.2012

Гладувам. Гладувам от дни. От месеци и от още по-дълго...

Не, не съм на диета. Не се тъпча с моркови, краставици и зеле, от които да добивам цвят на зеленчук и мирис на зелено. Не приемам листа от марули и спанак и не напирам за снимка „Най-добра продавачка в отдел „Зеленолистни”!

Гладувам за стъпките на романтичния дъжд върху безсрамните чадъри на лятото!

Гладувам за песните, след които не бързаш за последния автобус, а оставяш душата ти да свири на китара... да се пробва на барабаните, да пожелае контрабаса и да разкъса официалния костюм на саксофона. Танцът да те върти в ритъма си като обръч на кръста. Бузите се издуват от магия и нетърпение, от сбъдване на желанията.

Гладувам за планинския изглед и чашата с каймак, преливаща от изгрева... Как да я напиеш? Кой опитва нахално от слънцето само защото по навик сутрин пие мляко с какао?

Гладувам да седна на камъка, нежен и гален от отпечатъците на мъхове и кожата на опашати, припичали се с удоволствие и без слънчеви очила.

Гладувам да лежа в неколосаните чаршафи на тревите и да ръкопляскам на птиците, които не се боричкат за стипендии в чуждестранни университети, защото знаят, че парите не стигат и ще мият допълнително, за хляба, подове и рафтове...

Гладувам за реката, където топлината на деня те задържа на повърхността и невидими риби изяждат ежедневието – като запазват за теб златни късчета от дъното на недорисувания воден свят.

Гладувам за мигове, разтегнали се като най-гъвкавите ластици. Настанена в малкото корабче, да зяпам по брега и да не гледам часовника и пресмятам, че за вечеря хладилникът е празен и домашната прислужница е в отпуск... А без да хитрувам... не съм се сдобила все още с ценната придобивка!

Гладувам да се мушна под перата на пауна и да заблуждавам околните колко ми отива пъстротата, да лъжа, че красотата може пък и да спаси света от поредния инфаркт. Ама да подготвят междувременно операционната!

Гладувам за конете, родени от поезията! За поетите, вярващи, че думите променят цветове и светове, но не се уморяват да преплуват океани и дори попаднали в подводни течения, се спасяват. Спасяват се, за да спасят нас!

Гладувам! Гладувам за искреност без условия и напомняне кой какъв е...

Гладувам за небето.

« назад