Въпросът е колко струваш

, 26.04.2010



Коментар на Ивайло Ябълкаров

Колко струваш?

За колко би продал душата си? За каква придобивка би се разделил с принципите си? Това са въпроси, върху които често съм разсъждавал, а и писал, но в последните седмици много актуален за мен е един друг въпрос: каква е цената, за която би пожертвал децата си?
Звучи странно, нали? Но въпросът ми има вече своя отговор и той е: „За 200 хил. лв., нова кола и луксозна къща.“ Оказа се, че стотици българи са готови да пожертват децата си за тази сума. А ако случайно не сте разбрали какво имам предвид, ще ви кажа. Това са всички онези хора, които се записаха със своите деца за участие в последната версия на шоуто Big Brother – Big Brother Family. Предаването вече от месец е на екран!

В опита си да бъдат най-оригинални продуцентите на предаването и ръководителите на медията се заиграват с детското здраве и психика, поставяйки за цел на своето шоу да покажат българската действителност, да разкрият социалното разнообразие в страната и да бъдат училище за родители. А също така да намерят най-хармоничното българско семейство.
В този сезон на формата право да влязат в къщата имаха семейства и съжители, които имат общи деца. Състезанието вече е факт и по вече познатата ни традиция то ще продължи 3 месеца. Доста време, нали? През това време участниците дори получават заплата, наподобяваща тази, която са получавали извън къщата. А за децата – за тях е помислено, те ще ходят на детска градина и на училище.

Интересното е, че за задоволяване на сексуалните потребности на участниците сценаристите и продуцентите на предаването са подготвили специална стая за секс. За сценаристите е много хубаво да има семейства с тайни и с проблеми. Все пак шоуто трябва да е интересно, да има интрига, да бъде гледано. Кой на кого ще изневери, кой кого ще напсува и нагруби, кой с кого ще се напие... Разбира се, че тези неща правят предаването гледано в един извратен свят, в който явно живеем. Е, естествено, че всеки е свободен да решава какво да прави с живота си. Всеки има право да избере дали ще бъде за смях, като разкрие себе си пред голяма част от българите. Възрастният носи отговорност за своите дела и решения. Но той би трябвало да е отговорен за психическото, физическото и емоционалното здраве на децата си.

Конвенцията на ООН за правата на детето гласи, че никое дете не трябва да бъде подлагано на произволна намеса в неговия личен живот и семейство, нито на незаконно посегателство срещу честта и репутацията му.

В средата на февруари т.г. (както и „Евангелски вестник“ писа – бр. 5 от 2010 г.) близо 130 неправителствени организации се вдигнаха на протест срещу участието на деца в новия сезон на шоуто.

Но за съжаление шоуто е факт. Според специалистите то може да се приеме като експлоатация на детския труд, защото основният мотив на родителите им е забогатяване чрез предаването. Психолози пък са на мнение, че за психичното здраве на децата е опасна изолацията, която е част от регламента на предаването. Все пак, за да спазят международните и български закони, защитаващи правата на детето, организаторите „направиха компромис“ с единия от основните принципи на предаването – изолацията и контакта с външни лица. Всеки делничен ден малките участници ходят на детска градина и училище в учебен център, лицензиран от Министерството на образованието, младежта и науката.

И така, върви предаване, което, според специалисти, е в нарушение на Конвенцията на ООН за правата на детето, опасно е за психиката, физиката, емоциите на децата, нарушава етичния кодекс на медиите и не на последно място – повдигна недоволството на много неправителствени организации и на хиляди българи, които се присъединиха към създадената група „Аз съм против въвличането на деца в Big Brother” във Facebook. Бяха пуснати петиции. Бяха изпратени декларации до правителството, Агенцията за социално подпомагане, СЕМ и въпреки всичко предаването се излъчва. Защо? Защото, както казва в едно интервю продуцентът на предаването, „няма да пестим пари“. Все пак освен жилище в централен квартал на София с две спални и хол, скъпа кола за над 15 хил. лв., 200 хил. лв. парична награда, заплати на участниците и помощния персонал от „Олд Скуул Продакшънс“ са похарчили и ще похарчат още хиляди левове за своя опасен проект. И никой не се намеси, преди предаването да започне, въпреки че има 9 държавни институции, които са отговорни за благосъстоянието на децата в България. За съжаление те не бяха достатъчни, за да предприемат каквото и да било преди началото на предаването, понеже нямат правомощия за въздействие върху сценария.

И така, това означава, че ще се намесят едва когато някое дете започне да се дави, както се случи в миналото издание на шоуто, ако бъде подложено на психически тормоз и насилие или претърпи някакъв инцидент. Неприятното е, че тогава може и да е късно. И ако все пак нищо физически фатално не се случи с никое от децата в шоуто, кой ще поеме отговорност за последиците върху умственото, психическото, емоционалното и социалното развитие на малките, подложени на експериментите на предаването? А и за лошия пример, на който ще станат свидетели всички онези деца, които няма да влязат в къщата, но ще гледат какво се случва в нея?

Какво може да се направи?

Може да се последва примера на гръцкия народ и църква. Когато в южната ни съседка тръгнала идеята за подобно предаване, хората излезли по улиците и предаването било спряно.
Можем да се поучим и от примера на жителите на италианското селце Ночето. Те вече повече от 13 години не гледат телевизия, понеже местно момче се обесило, имитирайки убийство, видяно на малкия екран. В знак на солидарност с роднините на детето италианците загасили своите телевизори, опитвайки се да попречат да бъде откраднато и друго детство.
Някой ще каже, че това е крайно. Но когато нещата опират до здравето и развитието на нашите деца, се налага да бъдем и по-крайни, а не по-либерални.

Можем да се поучим и от Библията, която казва да възпитаваме децата си отрано в подходящия за тях път и те няма да се отклонят от него дори когато остареят (Притчи 22:6).

На каква цена би продал здравето на твоето дете?

В проучване, проведено в САЩ, 13% от хората са отговорили, че за 10 млн. долара биха дали децата си за осиновяване, а други 25% биха напуснали семействата си за същата сума.
Във Великобритания половината население, говорейки за децата си, използват думи като „животни“, „диваци“, „паразити“. Възрастните британци вярват, че днес децата като цяло представляват по-голяма опасност за възрастните и за самите себе си и че половината от престъпленията се извършват от младежи. Според социалните служби истинското престъпление е начинът, по който се говори за децата. Според тях това отношение не помага на проблемните, непокорни или зле възпитани млади хора да променят поведението си.
В България за 200 хил. лв., кола и апартамент стотици хора са готови да подложат децата си на телевизионен експеримент.

Една африканска поговорка гласи: „За да се отгледа едно-единствено дете, е нужно цяло селище.“ Ако перифразираме мисълта, ще кажем: „За да се отгледа едно-единствено българско дете, е нужна цяла една България.” Страната, която се грижи за децата, рано или късно ще бъде възнаградена многократно.

Библията казва да възпитаваме децата си в Божието наставление (Ефесяни 6:4).

В интернет форумите възкликват: „Децата не са опитни зайци. Детската психика не е терен за телевизионни експерименти.“

Ако наистина мислим така, можем да кажем своето „не“ на тази пошлост, като се подпишем в петицията в интернет, като излезем на протест като гърците, като изключим телевизора или поне сменим канала си, когато започне шоуто... И най-вече като се молим за децата на България!

Бих си пожелал да няма подобни предавания в бъдеще.

« назад