„Елои, Елои, лама савахтани“
Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Марк 15:34)

Ивайло Ябълкаров, 02.04.2010



Представете си Голгота. Хълма, на който бе разпънат Христос. Погледнете към тълпата. Вижте голямото множество. Голяма част от тях бяха изпълнени с омраза. Скърцаха силно със зъби. Стискаха пръстите си в юмрук. Някои от тях държаха камък в ръката си, готови всеки момент да го хвърлят към разпънатите. Това са част от юдеите, които по-рано викаха „Разпни Го!“. Тези, които смятаха, че Христос е богохулствал.

Друга част от тълпата се смееше. Гавреха се. Шегуваха се с осъдения. „Нали е голяма работа. Превръща водата във вино, възкресява мъртви. Нека слезе от кръста. Ако може – нека слезе. Нали е юдейски цар, нека извика своите поданици.” Това бяха фарисеите, книжниците – духовните хора на онова време. Това бяха и римските копои, премазали от бой Исус само преди няколко часа.

Христос не е сам на хълма. От двете Му страни са разпънати още двама. Имената им не знаем. Знаем само какво бяха извършили. Те бяха разбойници, осъдени на смърт. Разпънати на кръст също като Христос. Те обаче не очакваха спокойно края си. Те хулеха (Матей 27:44). Не е толкова странно. Предполагам, че всеки посреща различно последния си час. Те обаче не хулеха тези, които ги бяха разпънали, а Този, Който имаше същата участ като тях.

Там, на хълма Голгота, са и близките на Исус, някои от роднините Му. Голяма част от тях се бяха разбягали и скрили. Тези, които останаха, наблюдаваха случващото се отдалече (Марк 15:40).

Там е и Сатана. Представям си го потриващ доволно ръце. Опиянен от бляскавия си успех. Все пак дяволът успя да събере почти всички възможни сили срещу Божия Син.

Не мога да си представя картината на разпъването на кръста без присъствието на Бог. Всъщност не мога да си представя каквото и да било, в което Бог да отсъства. Библията заявява, че Бог е навсякъде и от Него не можем да се скрием (Псалм 139:7–12).

Да, убеден съм, че Бог не отсъстваше, когато разпъваха Исус Христос. Все пак разпънаха Единородния Му Син. Можете ли да си представите баща, който да не присъства на последните мигове на сина си? Той е там, но какво прави?

В разказа за разпъването на Христос има драматизъм и спиращи дъха моменти. Има изречение, казано от Него, което дълго време будеше в мен разнообразие от чувства: „Елои, елои, лама савахтани“ („Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил“ (Марк 15:34). Този въпрос предизвикваше в мен неразбиране, уплаха, усещане за самота и отхвърляне. Поради неразбиране дълго време приемах тези думи като обвинение към Небесния Отец. Знаех, че Христос не е имал грях (Евреи 4:15), но точно Той да обвинява Бог-Отец? Имах уплаха, защото си задавах въпроса: ако Бог оставя възлюбения Си Син, дали няма да остави и мен? Имах усещане за самота и отхвърляне, защото този въпрос и картината, която описах, говорят красноречиво как Христос се чувства сам и изоставен. Бог е там, но какво прави? Защо не е със Сина Си при последните Му вдишвания, защо Го е оставил сам?

Сега вече знам – на кръста не е разпънат само Христос, разпънати са и нашите грехове. Отец остави Сина Си сам на кръста, за да бъдем свободни от тях. Гвоздеите не държат само Месията, а всички списъци с престъпленията ни. На кръста Христос бе сам. Оставен от Своя Отец, за да понесе нашия срам, нашите провали и страхове, нашето неверие. И това не беше всичко. Последните думи на Христос бяха: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34).

Дълго време си мислех, че тези думи се отнасят за фарисеите, римляните и другите виновници за разпъването на Христос, но всъщност ние също участваме в разпятието. Участваме с всички онези лъжи, които сме изрекли – заради тях умря Христос. Всички онези моменти, в които сме отказвали да простим, да забравим – заради тях умря Христос. Всичките думи, изречени от нас, на хула, обида, гняв – заради тях умря Христос. Всички мисли на блудство, похот, прелюбодеяние, пожелание, завист – заради тях умря Христос. Всички случаи, в които сме се издигали в гордост, потъвали в малоценност, в които сме отхвърляли подадената Божия ръка или протегната човешка длан в зов за помощ – заради тях умря Христос.

Всъщност на кръста не трябваше да виси Христос. Това е мястото, което ние с теб заслужаваме. Понеже всички съгрешихме (Римляни 3:23) и понеже наказанието на греха е смърт (Римляни 6:23).

В Исая 53:5, 6 е написано: „Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“.

Това ми напомня за съня на един човек, който се безпокоял заради греховете си. Сънувайки, той видял как един войник свирепо бичува Исус. Когато камшикът се спускал към гърба на Христос, наблюдателят изтръпвал, защото след всеки удар оставали грозни, отворени рани върху кървящото подуто тяло. Когато войникът вдигнал ръка, за да удари отново Христос, човекът се затичал към него, за да го спре. Тогава войникът се обърнал и сънуващият изумен видял собственото си лице.

Можеше ли Христос да слезе от кръста? Можеше ли Той да не позволи да бъде бит и измъчван?
Можеше ли Исус да се разправи с тези, които Го мразеха и отхвърляха? Разбира се, че можеше! Ние всички, дори Луцифер сме като мушици пред Небесния създател. Тогава защо не се разправи с дявола? Защото, за да имаме мир с Бога, е необходима жертва. Жертвата на Един, в Когото няма грях.

Разпети петък е денят, в който Бог, освен Сина Си, постави на кръста и нашите беззакония. Бог взе греха ни и в замяна ни подари Своето присъствие. Представяйки си Голгота и жертвата на Христос, сърцата ни би трябвало да преливат от благодарност, но е необходимо и да приемем тази жертва. Не трябва да бъдем като жената, която се намирала на горния етаж на горяща сграда. Поради пламъците и пушека не могла да избяга. Когато пристигнали пожарникарите, един от тях опрял стълба до прозореца, от който жената викала за помощ. Изкачил се и протегнал ръце, за да я спаси. Но когато жената погледнала надолу, осъзнала колко е високо. Тогава изпаднала в паника и се дръпнала назад в стаята. Човекът, който се опитвал да я избави, я молел да му се довери, но тя не обръщала внимание на молбите му. Обхваната от безумен страх, тя се отдръпнала назад, така че той не могъл да я достигне. Накрая, принуден да слезе, той казал просълзен: „Направих всичко възможно, за да я спася, но тя не ми позволи.“ Жената умряла, защото не приела протегнатата ръка и саможертвата на пожарникаря.

А ти ще приемеш ли протегната ръка на Бог?

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

« назад