Великден – един велик ден

Калина Тончева, 30.03.2010



Великден – защо този ден е наречен Велик? Задаваме ли си този въпрос, когато наближи празникът, или просто празнуваме, защото е празник? Хубаво е, че го има в календара, но какво се е случило на този ден?

По магазините се продават повече зайци, яйца и кокошки, отколкото кръстове, фигури на празната гробница или пък картини, отразяващи възкресението на Исус Христос. В новините можем да чуем някой друг репортаж по повод празника, където отново Възкръсналият „се състезава“ с пухкавите козунаци и оригиналните техники за оцветяване на великденски яйца. А на семейната трапеза се надпреварваме чие яйце ще остане здраво, вместо да се помолим.
Май сме разменили повода този ден да бъде наречен Велик с куп традиции и обичаи, които не просто не насочват вниманието към възкръсналия Спасител, а дори го изместват от Него. Колко тъжно!

Разбира се, традициите имат своя символика. Яйцето например се свързва със зараждащия се живот и със здравето. Но нима едно яйце може да ни дари със здраве и живот? Не идват ли те от Господ?

Подобни обичаи и традиции могат да допринесат за празничното настроение, да забавляват децата, да сплотяват възрастните, както и да поддържат народното самосъзнание поради споделеното общо. Проблем възниква не в това, че ги има, а в това, че им се отдава по-голямо значение, отколкото на истинската причина и центъра на този празник – Христос и Неговото възкресение.

И аз съм българка. Обичам народа и страната си. Ценя и уважавам родното. Но на първо място желая да почета източника на живот и здраве за мен и цялото ми семейство – Господ Исус Христос. Мисля, че най-малкото, което Му дължа в знак на благодарност, е вниманието ми – цялото.

Лесно е фокусът да се загуби. Точно поради тази причина в тези празнични дни аз питам себе си и вас: вълнуваме ли се при мисълта за Христовото възкресение? Потрепваме ли, когато си представим картината на разпятието? Разтърсени ли сме от любовта на Онзи, Който не само умря вместо нас, но и победи смъртта, като възкръсна, за да ни дари с живот? И то не какъв да е живот, а пълноценен – живот в мир с Бог-Отец, а оттам в мир и със себе си, докато сме още тук, на Земята, а после и във вечността.

Търсим ли смисъла на празника? Не е трудно да се намери. Просто украсата трябва да избледнее и песента да отшуми. Тогава ще Го съзрем, ще чуем посланието, ще преживеем чудото и ще се докоснем до Христос, Който е жив и днес.

Нека на този, а и на следващия Великден да не забравяме защо този ден е Велик.

« назад