„Целият град се раздвижи“ (Матей 21:10)

Ивайло Ябълкаров, 28.03.2010



Какво може да накара жителите на един град да излязат по улиците – митинг, шампионската титла по футбол на местния отбор или пък победа на националния отбор на световно първенство? А може би визитата на някоя известна личност?

Тези, а може би и други събития биха били достатъчно основание хората да излязат по булевардите, но дали са достатъчни, за да се раздвижи целия град?

Един митинг освен привърженици и противници може да има и такива, които не се интересуват от каузата. Има толкова много хора, които не се интересуват от футбол и дори „царят на спортовете“ им е противен. За тях шампионската титла не е повод да излязат на улицата.

Известната личност, независимо от коя сфера на живота е, също не би могла да събере толкова хора – цял град.

Ерусалим обаче целият се раздвижи (Матей 21:10). Причината я знаем – Христос влезна в града. Това е мигът, в който Той дойде, възседнал на осле. Това е денят, в който хората постлаха дрехите си и нахвърляха клони от дърветата по пътя на Исус. Това е моментът, в който „множествата, които вървяха пред Него и които идеха изподире, викаха, казвайки: „Осанна на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осанна във висините!“ Това е денят, който ние отбелязваме като Цветница – празнуваме го седмица преди великия ден на Възкресението.

Библейското описание съобщава за множества, които постилат дрехите си. За множества, които секат клони. За множества, които вървят от всички страни на Христос. За мнозина, които викат: „Осанна!“ За цяло множество, което се радва. Все едно Исус Христос имаше толкова много последователи, толкова много хора Го приемаха за Израелев цар (Йоан 12:12, 13).

Но защо се учудваме? Навсякъде, където Исус ходеше през трите години на служение, Той бе следван от множества.

И довеждаха при Него всички болни (Матей 4:24).

И подире Му вървяха големи множества (Матей 4:25).

А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества (Матей 8:1).

А когато видя множествата, смили се за тях (Матей 9:36).

Да не забравим и случаите, когато Христос по чуден начин нахрани 5000 души, и то мъже. Да не говорим за всички хора, които, освен че наблюдаваха чудесата, слушаха думите на Христос.

Много хора чуха думите Му в Проповедта на планината. Не бяха малко и тези, които чуха притчите, разказани от Исус. Затова влизането на Божия Син в Ерусалим се превърна в толкова значимо събитие.

Раздвижването на града вероятно означаваше, че хората не само бяха излезли по улиците, но и темата на разговорите им по време на празника Пасха се въртеше около Исус и делата, които Той вършеше.

Представям си как хората са си разказвали един на друг за възкресението на Лазар. Търсили са очевидци на знаменателното нахранване на множество само с 5 хляба и 2 риби. Или са назовавали имената на някои, които, преди да се срещнат с Исус, са били слепи, прокажени, куци, смъртноболни.

Целият град се събра да посрещне Христос и учениците Му. Любопитни, очаквайки нови чудеса и знамения, очаквайки Исус да изгони римляните и да даде свобода на народа... Тези хора викаха „Осанна!“.

Ще ме попитате защо мисля така. Само след дни „целият народ“ викаше „Разпни Го“, „пусни ни Варава” и „кръвта Му да бъде на нас и чадата ни“.

Веднъж викаха „Осанна!“, а след няколко дни крещяха „Разпни Го!“.

Днес църквите ни се „раздвижват“ по време на великите дни покрай Великден. Те се изпълват с множество християни или може би „празнични християни“, или още по-точно – посетители на църковни богослужения.

Посетителите на църковни богослужения са хора, които живеят живот от „Осанна!“ до „Разпни Го!“. Те хем са вярващи, хем не са – ходят на църква, но не усложняват живота си с изпълнението на Божите заповеди. С Бога са, но в същото време не са. Отдадени са на Бога, но са отдадени и на своите цели и страсти.

Не е нужно да крещим „Разпни Го!“, за да „разпънем“ Христос. Достатъчно е да отхвърлим Неговата жертва и да живеем в грях. Не е задължително да пеем „Осанна!“, за да отдадем слава на Бог. Достатъчно е да живеем за Него, да ходим в Духа, да направим себе си храм на Бог.

Като се замисля, животът ми често има гореописаните характеристики.

Христос влезна в Ерусалим, за да умре. Днес Той иска да влезе в сърцата ни, за да живее. Как ще Го посрещнем? Ще отворим ли сърцата си, или те ще продължат да бъдат залостени за Него? Зависи изцяло от нас.

Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене (Откровение 3:20).

В Лука 19:44 има много силен израз, изречен от Христос. Той плаче за Ерусалим и каза, че градът „не позна времето, когато бе посетен“.

Звучи тъжно. Но ще звучи още по-тъжно, ако го чуя за себе си. Така че по-добре да отворя вратата и Христос да влезе. Така направи и ти.

« назад