Героинята на Благовещение

Костадин Владев, 25.03.2010



Най-често споменаваният женски образ на този празник разбираемо е Мария. Лука единствен описва в детайли случката с явяването на архангел Гавраил. Без да имам за цел да обожествявам Мария, ще ви посоча няколко момента, които разкриват нейната изключителна личност и пленяващ характер. Дори нещо повече – ще я сравня с други личности, преминали не през същото, а сходно на това преживяване. Става въпрос за Захарий и Елисавета и отчасти ще сравня с историята на Гедеон.

На първо място в историята ни се дава информация за действащите лица (Лука 1:26–38). Представя ни се една девойка, която живее в малко галилейско градче – Назарет (Лука 1:26; Йоан 1:46). Това момиче е девица и е сгодена. Годежът в Израел е бил първият етап от обвързването на двамата бъдещи съпрузи. При него се е плащала зестра и обикновено сватбата се е състояла около година по-късно. Чак тогава булката отивала да живее в къщата на младоженеца. Още от годежа обаче тя се е считала юридически за негова жена. Не се споменава в историята възрастта на девойката, но повечето богослови считат, че тя е в ранните тийнейджърски години. След това текстът ни казва името на годеника й – Йосиф, както и изключително важния факт, че той е от Давидовия род. Чак тогава читателят научава името на девицата – Мария. Преди някой да си помисли, че това е поради пренебрежителното отношение към жените в миналото, нека отбележа, че Лука обикновено се отнася много уважително към жените и им обръща специално внимание в своето Евангелие и в Деяния на апостолите – много повече от останалите евангелисти. Защо тогава Мария е представена така скромно? Защо до този момент нищо не се казва за нейния произход, а първо се говори за този на бъдещия й съпруг? Чак към края на историята (Лука 1:36) читателят разбира от думите на ангела, че Мария има родствена връзка с Елисавета. За разлика от тази история при Захарий се знае, че той е свещеник, дори за съпругата му се знае, че е от Аароновото потомство (Лука 1:5). Ниската позиция на Мария усилва още повече блясъка на Божието величие и Неговия суверенен избор. В това си положение тя е придобила Божието благоволение и получава уникалната възможност да стане майка на Божия Син.

На второ място ни се дава новината – интересно е мястото на съобщаването. Бог изпраща небесно същество, директен пратеник от Него в Назарет, нещо повече – в частен дом, в къщата на Мария. Прави впечатление, че с тази частна визита Бог показва, че иска да отиде сред хората. Това още повече си проличава и от факта, че Той изпрати Сина Си сред човешките същества. Това е и призивът, който Исус отправи към последователите Си (Матей 28:18–20). В разказа за Захарий Гавраил му се явява в центъра на Божественото присъствие на Земята – храма в Ерусалим. Свързана с новината е и причината за даването на дете. Докато при Захарий и Елисавета даването на син е отговор на някаква нужда и молитва (Лука 1:7, 13), при Мария тази потребност въобще не е на дневен ред за момента. Нуждата на Израел и на целия свят от Спасител е причината, поради която е изпратен Гавраил и в двата случая, но при Мария контрастът е много по-ясен. Новината е повече от неочаквана за Захарий, а поради несравнимо по-голямото величие на Божия Син спрямо Йоан Кръстител тя е зашеметяваща за Мария.

На трето място прави впечатление първоначалната реакция на отделните личности. Поздравът „Господ е с тебе” силно напомня на поздрава, отправен към Гедеон с добавката „мъжо, силни и храбри” (Съдии 6:12), но според мен, Мария се държи много по-храбро от Гедеон. И при Захарий, и при Мария има първоначално стъписване и последващо успокояване от ангела. Захарий обаче се усъмни и поиска знак, също както направи Гедеон, за което беше смъмрен, и знакът, който получи, имаше елемент на наказание – онемя до раждането на обещания син. Мария като че ли не се усъмни. По-скоро се почуди и пожела да знае как ще може да зачене и роди без полов контакт с мъж. Тя беше похвалена за вярата си от Елисавета (Лука 1:45). При това получи и знак – съобщението за бременността на Елисавета, без да е искала такъв. За Мария нещата изглеждаха прости – щом Бог е казал, ще стане. Не бяха необходими допълнителни средства за убеждаване.

И на последно място: какъв беше отговорът на новината? Отговорът на Мария беше: „Ето Господната слугиня, нека ми бъде според както си казал”. От това изказване лъха покорство. Мария изразява готовност да приеме Божията воля за живота си и да извърши своята част от Божия план. Въпреки че е сгодена, че една бременност преди брака е можело да й коства най-малкото разваляне на годежа, а вероятно и убиване с камъни, тя явно е била готова на подобна саможертва. Превъзмогвайки трудностите и вътрешните противоречия, тя се доверява на Бог, че щом Той е планирал нещо, ще се погрижи за неговото осъществяване. Мария осъзнава, че делото, за което е избрана по благодат („Здравей, благодатна” – Лука 1:28), е много по-важно от нейното лично щастие. В пророческата й песен (Лука 1:46–55) ясно е подчертано и нейното осъзнаване на ниското й положение, както и фактът, че Бог ще промени това. Всъщност нейната история е модел за това, как Бог обръща нещата в света към добро – от гордост към смирение, от бедност към изобилие (Лука 1:51–53).

Мария е истинската героиня в историята на Благовещение. Това, което е Блага вест за човечеството, за нея се изразява по-точно с думите на Симеон: „меч ще прониже душата ти” (Лука 2:35). Едно младо момиче се държи по-смело от силния Гедеон и показва повече вяра от опитния свещеник Захарий.

Днес Гавраил няма да поиска от някоя девойка девическо зачатие, но Бог постоянно призовава хората да се покорят на Неговите цели за живота им и да станат част от Неговия план за разнасяне на Благата вест за спасението на човечеството. Често те са млади и нищожни в своите очи, а нерядко – и според мнението на хората около тях. Това, което може да промени ситуацията, е едно просто: „Ето Господния слуга, нека ми бъде според както си казал.”

« назад