Пролетта в душите ни

Калина Тончева, 17.03.2010



Някак странно е това явление, но с настъпването на пролетта сякаш си позволяваме да се размечтаем, да погледнем с оптимизъм към бъдещето и да очакваме, че бремето от настоящето ще отмине по-бързо.

Сигурно не съм единствената, на която й се иска този сезон да продължи по-дълго. Научно доказано е, че климатът оказва влияние на човешките настроения и в случая то е положително.
С изключение на моментните емоции, настроенията като състояния на душата също са сезонни. Интересно е да се проследи кога там настъпва пролетта. За целта ще се спра на няколко ключови повода.

Пролетта в душите ни настъпва с градивни взаимоотношения.

Те са източник на радост и помощник в съзряването ни като личности. Учим се да даваме, но и да приемаме, да прощаваме, но и да ни прощават, да съветваме, но и да ни съветват. Често се налага да превъзмогваме недостатъците в характерите на другите, но и тези в нашия. Такива взаимоотношения ни предизвикват да се променяме за добро, без да губим самоличността си. Те са опора във време на трудности и споделена наслада при изобилна жътва.

„Приятел обича всякога и е като роден брат във време на нужда” (Притчи 17:17).

Пролетта в душите ни идва с осмислянето на всеки наш ден.

Когато всеки ден правим по нещо стойностното за нас или свързано с целите, които си поставяме, то тогава денят ни се осмисля. Това ни съживява, удовлетворява и мотивира да продължаваме да полагаме усилия в дадена посока, независимо колко продължителни са някои процеси.

Цар Соломон също се изразява в книгата Еклисиаст, че е „добро и прилично за човека да се наслаждава от благата на целия си труд“ (Еклисиаст 5:18).

Пролетта в душите ни настъпва с добрата новина – с чудото на днешния ден.

Днес ми се обади моя близка, за да ми съобщи резултатите от нейното изследване след лечение на сериозно заболяване. Противно на лекарските прогнози органите й са започнали да функционират, и то пълноценно – животът в нея продължава! Не са ли подобни новини повод да поплачем от радост и да благодарим на Бог за милостта и грижата Му?

„Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (І Петрово 5:7).

Тези думи ни окуражават, че във всеки период от живота ни Бог е верен и има грижата към своите деца. Годишните сезони и тези в душите ни се менят, но Той остава Същият и нека по детски не забравяме, че след зимата винаги идва пролет!

Пролетта в душите ни идва и с добрата новина на Благата вест.

Няма по-голяма причина за разцъфването на душите ни от любовта на Небесния Отец. Той пожертва Сина Си за нас, за да можем да живеем с Него през вечността. Това е причина да се радваме на този дар всекидневно и да споделяме прекрасната истина с околните.

Дано с настъпването на пролетта да настъпи и пролет в душите ни!

Пролетта в душите ни може да е там по всяко време, стига да инвестираме в градивни взаимоотношения, да търсим смисъл във всеки един ден, да сме благодарни за чудото на днешния и да споделяме Благата вест.

« назад