Има ли Бог? Част 2

Ивайло Ябълкаров, 13.03.2010



В първата част на статията ви припомних един от най-често задаваните въпроси към вярващите: „Ако има Бог, защо допуска толкова много страдание?“

Факт е, че по света има много страдание. Деца се раждат с увреждания. Млади хора умират в катастрофи. Други с години бавно и мъчително си отиват от този свят, разяждани от ракови метастази. Хиляди са избивани в граждански войни и геноцид. Множества умират при земетресения, урагани, вулканични изригвания. По света има толкова много болка, мъка и скръб, че нормално е човек да се запита има ли Бог и ако има, заспал ли е, или Му харесва да вижда „невинните“ Му създания да страдат.

Мисля, че основната причина за страданието по Земята е, че Бог, създавайки света, подари на най-висшето Си творение свободна воля. Всъщност в голямата си част страданието съществува, понеже ние, хората, използваме Божия подарък, за да си вредим един друг. Нека се замислим какво би било, ако, вместо да позволяваме на завистта, лицемерието, омразата, раздорите, гневът да определят взаимоотношенията помежду ни, проявяваме любов, загриженост, състрадание – вършим това, което искаме другите на нас да правят. Така страданието около нас би намаляло.

Ако Бог не ни беше подарил свободна воля, щяхме да бъдем като роботи. Щяхме да мислим, говорим и вършим това, което предварително ни е програмирано. Свободата е ценност, но ние я превръщаме в слободия. Имаме голяма възможност да вършим добро, но за съжаление и потенциалът ни за зло е огромен. Бог създаде света и нас заради своята любов. Заради любовта си към нас Бог ни дари със свобода. Да избираме сме свободни, но да избегнем последствията от направения избор – не можем.

Бихме ли искали Бог да се намесва всеки път, когато изговаряме лъжи, изричаме напразно името Му или вършим нещо, с което прославяме себе си, а не Него? Ако, използвайки свободата си, караме с висока скорост, то има всички предпоставки да претърпим пътно произшествие. Ако се занимаваме с незаконни дейности, лесно можем да попаднем под ударите на закона. Ако отхвърляме и отричаме Бог, как да разчитаме на Неговата подкрепа и сила? Ако, вместо да Му отваряме, когато хлопа, ние Го отхвърляме, какво право имаме да претендираме да е с нас в изпитание?

„Ето, ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси, нито ухото Му е затъпяло, за да не може да чува; но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, и Той не иска да чува“ (Исая 59:1, 2).

Какво означава да си невинен? По чии критерии определяме някого за невинен? По нашите или по Божите? По нашите критерии различаваме благородна и неблагородна лъжа. По Божите критерии си виновен, когато лъжеш. По нашите критерии, да обичаш ближния, е нормално, но пък този, който не обича теб... По Божите критерии си виновен, когато не обичаш и не се молиш за тези, които не те обичат. По нашите критерии не е толкова страшно да се нараняваме и обиждаме. По Божите критерии си виновен дори когато в гнева си обидиш някого.

Библията говори, че страдаме, защото чрез страданието можем да познаем Бог и да развием характера си. В Псалм 119:71 пише: „Добре ми стана, че бях наскърбен, за да науча Твоите повеления“.

Страдаме и защото сме грешни. В Словото е записано: „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване, понеже каквото посее човек, това ще и пожъне“ (Галатяни 6:7).

Можем да страдаме и за да се явят Божите дела сред нас (Йоан 9:3).

Причините за страданието по света са много, но по-важното е, че в него не е задължително да бъдем сами. И нямам предвид близките и приятелите ни, които понякога могат да не ни разбират, да нямат време или самите те да страдат. Имам предвид Бог.

В трудност на кого бихте искали да се доверите – на Някого, Който е минал през това, което минавате и вие, или на някого, който не е страдал като вас? Не е вярно, че Бог не се е намесил в страданието на хората. Той се е намесил, изпращайки Своя Син да ни научи да се подкрепяме и обичаме, но и да премине през всичко, през което може да минеш и ти.

Ти страдаш, защото си отхвърлен от околните. И Той бе отхвърлен. Всички Го оставиха и се разбягаха, когато имаше най-голяма нужда.

Ти страдаш, изпитвайки физическа болка. И Той мина през това. Тялото Му бе нарязано от бичовете, бе пробито от гвоздеи.

Ти страдаш като обект на подигравки и присмиване. На Него също се подиграваха. Дори роднините Му Го мислеха за луд.

Бог не ни оставя в страданията ни. Библията говори за грижата Му към нас.

„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене“ (Исая 49:15, 16).

Бог не само е минал през всичко това, но Той е с нас в страданието ни.

Много ми допада една история, която говори за това, какво е отношението на Бог към нас, когато страдаме.

Един човек сънувал сън. Като на кинолента минавал животът му. За всеки момент от него имало един или два чифта стъпки. Той разбирал, че стъпките са неговите и тези на Бог. Човекът забелязал, че в най-трудните му мигове – тогава, когато имал нужда от помощ и подкрепа, стъпките са само едни. Обърнал се към Бог и се оплакал. Все пак Бог бил обещал, че ще бъде с него, особено в трудните му мигове. Той му отговорил, че никога не го е изоставял. А в трудните мигове стъпките били само едни, защото Бог го е носил на ръце.
Ако Бог не съществуваше, как бихме могли да си обясним и добрите неща – благословенията?
Всъщност в света има и толкова много добро, което не бива да се изключва. Оказва се, че единственото нещо, което ни прави способни да разпознаваме страданието, е фактът, че имаме толкова много благословения.

Как бихме определили злото като зло, ако не познавахме доброто?

Как бихме определили тъмнината като тъмнина, ако не познавахме светлината?

Ако нямаше Бог, щеше ли да има толкова много добри неща? Хора, които се грижат за други.
Хора, които обичат други.

Следва

« назад