Има ли Бог?

Ивайло Ябълкаров, 22.02.2010



Част 1

Преди време получих писмо по електронната поща, в което пишеше следното:

„Здравейте! Аз съм атеист. Много ми е чудно, че съществуват такива хора, като вас. За мен е абсурдно в нашия век някой да вярва, че:

1.Светът е на около 6000 години (може би не всички от вас го вярват).

2.Теорията за произхода на видовете чрез еволюция не е вярна (вероятно не всички вярват и в това).

3.Съществува Бог.

4.Още доста повече или по-малко абсурдни твърдения.

Моля, обяснете как успявате да вярвате без никакви доказателства, а даже напротив – противно на доказателствата? Защо считате, че именно християнският бог е „истинският“, а другите (еврейски, мюсюлмански, древногръцки и др.) не са истински?“

Това писмо ме накара да се замисля за основите на моята вяра и да се опитам да опиша защо вярвам в Бог. След няколко месеца на търсене, четене и изучаване се появиха следващите редове.

Затова не бойте се, вие сте много по-ценни от врабчетата (Матей 10:31)

Живеем в толкова несигурен свят. Свят, в който само за миг животът ни може да се срине. Само един миг е нужен, за да загубим близък. Само един миг е достатъчен, за да останем без работа. Гледайки новините, четейки вестниците, ровейки се из интернет, усещането ни за несигурност и състоянието ни на безпокойство единствено могат да се засилят.

Факт е, че светът е обхванат от разрушителна криза във всяко отношение. Факт е, че на Земята има много деца, които са насилвани и малтретирани. Факт е, че в България всеки ден умират хора при пътнотранспортни произшествия.

Как да се чувстваме сигурни, когато не сме в безопасност никъде? Отвсякъде ни залива информация за терористични атаки и войни, за катастрофи и природни бедствия, за насилие и показни разстрели, за повишаване цените на хранителни продукти и за фалит на поредната банкова институция. На какво да се опрем, за да се почувстваме уверени и сигурни? На парите ли? – Днес ги изкарваме с пот на чело, а утре се обезценяват поради инфлация. На правителството и политиците ли? – Днес говорят и обещават хубави неща, а утре сред тях избухва поредната корупционна схема. На собственото си здраве ли? – Днес е в норма, но поради всекидневните грижи, некачествените храни и отровния въздух перманентно се руши.
И така – убийства, инфлация, лъжи, измами, болести, омраза, бедствия...

„Ако има Бог, то защо не се намеси?“ Това е обичайният въпрос, който би си задал човек, загубил своята опора, обхванат от безпокойство – не за утрешния, а за днешния ден.

Други пък след сполетяло ги нещастие заявяват през сълзи: „Няма Бог!“ Точно такива бяха думите на едно момче, загубило в катастрофа братовчед си и още няколко свои приятели.
Въпросите, има ли Бог, ако Го има и наистина ни обича, защо допуска злото, защо допуска то да се случва на невинни хора, са често задавани. За повечето християни те са сериозно предизвикателство. Често хората атакуват вярата с подобни въпроси. Но има и още една, нерядко срещана теза – на онези, които отхвърлят Бог чрез съмненията на Том: докато не Го видят или не Го пипнат, няма как да се уверят в съществуването Му.

Има ли Бог?

А съществува ли Слънцето? Кой човек е видял Слънцето или го е докоснал? Откъде сме толкова сигурни, че това, което свети и топли, е Слънцето, а не нещо друго? На Луната човешки крак е стъпвал, но на Слънцето... Ще кажете, че още през 1959 г. са изстреляни спътници, които да наблюдават и събират данни за Слънцето.

Аз пък ще отвърна, че още преди хиляди години хората са били уверени, че има Бог и са вярвали в Него. Ной, Авраам, Исаак, Яков, Йосиф, Мойсей са все хора, които са живели векове преди спътниците с наименование „Пионер“ да бъдат пратени в орбита.

Ной толкова силно е вярвал в Бог и в това, че Той му е говорил да построи спасителен кораб за себе си и семейството си, че е търпял години наред подигравките на съвременниците си.
Авраам толкова силно е бил убеден, че Бог съществува, че е изоставил всичко в родината си и е тръгнал на дълъг път към непозната земя, следвайки думите на същия Бог, Когото атеистите отричат.

Ще кажете, че това са митове и легенди, измислици на хора. Но откъде да знаем, че данните за Слънцето и изследването му не е просто една заблуда и конспирация?

Някои учени твърдят, че няма Бог и светът е създаден от случайно блъснали се, хаотично движещи се частици, т.нар. Голям взрив. Според тази хипотеза в началото Вселената е съществувала под формата на малка свръхконцентрирана маса, наричана Космическо яйце. То експлодирало и се разделило на милиони отделни частици, от които започнали да се формират отделните галактики и планети.

Това е толкова несериозно и случайно обяснение, че направо се чудя на авторите му. Нима е възможно хаосът да прерасне в ред? Нима е възможно от нищо да стане нещо? Възможно ли е? – Да, но за целта е необходим Създател и Творец... необходим е Бог.

Ако Той не съществува, как да си обясним, че разстоянието между Земята и Слънцето е 150 млн. км, които светлината изминава за 8 минути? Ако орбитата на движението на Земята около Слънцето е само с 1,5% по-малка, то живот на Земята не би бил възможен. А той е възможен благодарение и на това, че 26-те химични елемента в земната атмосфера са в точни процентни взаимоотношения. Нашата галактика пък се състои от 100 млрд. слънца.

Учени казват, че поразителната хармония, която цари във Вселената, е доказателство за съществуването на Творец. Библията пък казва, че „небесата разказват за славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му“ (Псалм 19:1).

Няма значение, дали някои умни глави са изобретили и използват големия адронен колайдер – ускорител за елементарни частици, чрез който се опитват да докажат, че хармоничната Вселена е създадена от хаотично движещи се частици. Няма нужда от подобни доказателства, защото векове преди Галилей да заговори за кръглата форма на Земята, в Библията Бог е описал това в Исая 40:22.

Има хора, които пък се чудят как може да отхвърляме идеята, че сме произлезли от маймуни. Те се питат как може да се отхвърля еволюционната теория на Дарвин. Приличаме ли на маймуни? Да, много често се държим един с друг много зле. Но имаме ли прилика с маймуните? Да, разбира се, когато се бием по гърдите, когато държим на своето си, проявявайки животински инат, може би приличаме на примати, но пък да са ни прародители... Да сме произлезли от тях... Човекът да е произлязъл от животните? Това е абсурдно.

Защо ли? Защото това, което ще опиша, не може да е дело на еволюция, а единствено на Създател.

Човешкото тяло се състои около 100 000 000 000 000 клетки. Това число говори за голямо разнообразие. А още по-чудното е как тези клетки изпълняват специфични функции. Те растат, размножават се и умират – точно по график. Но клетката не е най-малката частица, тя се състои от множество по-малки.

Човешкото око, казват учените, е изградено от 100 млн. светлочувствителни клетки. Зрителният нерв, който изпраща информацията, постъпила в тези клетки, към мозъка, е изграден от цял милион нервни влакна.

Мозъкът пък е изграден от 100 млрд. нервни клетки, които са свързани в сложна комуникационна система. Влакната на тези клетки достигат 500 хил. км. За да тече мисловният процес, е необходимо комплексът от действия, които той включва, да е в цялост и те да протичат във функционална последователност. Нима това е възможно да се осъществи от само себе си? Нима обстоятелствата и променящите се природни условия могат да задвижват тези сложни процеси в тялото? Възможно е единствено ако съществува Създател, сътворил творенията.

Една история разказва как група изтъкнати учени се събрали и решили, че човекът вече няма нужда от Бог. Те избрали един от тях да отиде и да Му Го каже. Ученият застанал пред Бог и Му казал, че вече не се нуждаят от Него, понеже те могат сами да правят хора, като ги клонират, а и са способни на много научно-технически чудеса. Бог изслушал учения и му предложил да направят състезание по правене на хора. Единственото условие на Бог било да ги направят по същия начин, по който Той е създал Адам. Ученият се съгласил. Навел се и грабнал една шепа пръст. Бог го погледнал и го спрял. Казал му: „Не вземай от Моята пръст, вземи си от твоята!“
Без Бог-Творец човекът не би могъл да сътвори нищо. Без Бог-Творец не може да съществува нищо.

Следва

« назад