Какво правим, когато се случи бедствие

Наско Лазаров, 15.02.2010



Global Action, Colorado Springs, CO

Наско Лазаров е координатор на проекти в добре известната християнска организация Global Action. Специално за „Евангелски вестник“ той сподели повече за дейността и служението на организацията в бедстващия район на Хаити след жестокото земетресение, което почти унищожи страната.

12 януари, 4:53 ч. следобед. Хаити.

Ако следите редовно новините, няма начин да не сте видели, че вестите от мястото бяха на първа страница на вестниците всеки един ден от последвалата седмица. Телевизионните канали показваха репортажи и новини от разрушения остров. По последни данни са загинали поне 150 хил. души, ранените са много повече, а хиляди са загубили домовете си.

На място започнаха да пристигат помощи от Обединените нации, Червения кръст, Американския флот и армия. Бяха изпратени международни екипи за издирване. За съжаление вече близо месец след земетресението Хаити започва бавно да изчезва от водещите новини и не след дълго ще се превърне в остаряла новина.

Какво правим, когато се случи бедствие като това? Спешните нужди от храна, вода, медицински грижи и подслон са посрещани от множество международни организации за помощ, но малко по-късно започват да назряват нови проблеми, а именно какво ще бъде направено след това?

Плановете на Global Action в близките дни са да започне да изпраща медицинска апаратура, която ще бъде необходима за възстановителния етап на Хаити. Ще бъдат доставени операционни маси, инвалидни колички, патерици, както и други видове болнични материали. Това ще бъде възможно благодарение на дарения от шведското правителство и партньорите на Global Action от Армията на спасението. Така ще бъде осигурена макар и малка, но необходима помощ за най-бедната държава в западното полукълбо.

Когато се случи подобно нещастие, по-голямата част от населението обикновено се възстановява бързо, започвайки да търси храна, вода и медицинска помощ. Има обаче една голяма част жители на Хаити, която не може да го направи. Това са децата, останали сираци. Те се нуждаят от повече помощ. И двете групи деца – тези, които си били сираци преди земетресението, и тези, които са загубили родителите си вследствие на нещастието, са оставени на милостта на възрастните. Хаити има сериозен проблем с децата роб, т.нар. реставек. По изчисления на правителството, още преди земетресението близо 300 хил. деца са живеели като роби. Ето защо сега властите в Хаити трябва да се справят с много по-сериозен проблем, отколкото просто да възстановят инфраструктурата си. Това е втората посока, в която Global Action се движи много интензивно.

В партньорство с Kids Alive се работи, за да се осигурят достатъчно средства, необходими за възстановяване на сиропиталища, доставка на медицински материали, храна, вода и съветничество. Задачата е много сериозна, особено в светлината на големия брой нови деца, останали сираци, но не е невъзможна. Истинското възстановяване на Хаити ще дойде със следващото поколение и никое усилие не е прекалено голямо за тази цел. Така необходимата нужда от духовно обновление зависи от усилията на всички части от Божието тяло – Неговата църква.

Островът е обхванат от вуду религията, извършване на човешки жертвоприношения и идолопоклонничество във всякакви форми.

Ето защо за мен е вълнуващо да бъда част от това, което Global Action прави най-добре – да споделя ресурси, контакти, средства, информация, идеи, планове и хора.

В момента се планира изпращането на екипи, които да работят с различни служения и местни църкви. Ако не бъде изградено стабилно присъствие на Божието тяло в Хаити, веднъж изгубеният остров ще бъде изгубен отново, дори и да бъде възстановен до благосъстоянието на Дубай. Различните служения и християнски организации допускат огромна грешка, като се опитват да се справят сами, вместо да намерят партньори и да оформят стратегически планове, които биха им помогнали да направят повече, да спестят средства и да послужат на повече хора.

Какво правите вие, когато се случи нещастие? Какво можете на направите, ако сте на другия край на света и се сблъсквате с вашите лични трагедии? Аз приемам всяко нещастие като нещо, което да ми напомни за това, колко е крехък животът ни, и сърцето ми извиква по-силно за завръщането на Господа. В същото време не искам да бъда бездеен, а искам да отговоря по най-добрия възможен начин, който да покаже на хората около мен любовта и милостта на Бог.
Въпреки размера на трагедията Божията любов и милост са по-големи. Искам един ден да чуя: „Сине, ти се справи добре. Гордея се с теб.“

И така... какво правиш ти? Всичко зависи от теб и от Бог.

« назад