Хаити: Катастрофа с библейски размери

, 06.02.2010



Потресаващите информации за земетресението в Хаити и за неизброимите трупове на загинали продължават да доминират в световния новинарски поток. В новините от и за Хаити обаче има нещо особено – наред със смразяващите кръвта епитети за ужаса в карибската държава в много репортажи се забелязва употребата и на религиозни понятия. Според някои хаитяните са дълбоко благочестиви и религиозни, според други – проповядват култ към дявола.

Независимо от физическите измерения на земетресението, което предизвика почти невиждана хуманитарна катастрофа, много хора си зададоха и логичния въпрос за смисъла и причината за подобно бедствие – как може Бог да допусне това? А погледът на десетки журналисти съвсем естествено се насочва към религията на хаитяните. В опустошената от катастрофи, граждански войни и диктатури островна държава религията играе важна роля. Въпросът е коя религия.

„Оцелелите през първата нощ на земетресението, които издигаха креолски химни към небето, за да го умилостивят, не получиха желаната помощ. Хаити си остана такава, каквато беше и преди катастрофата – изоставена от Бога страна“, пише списание „Шпигел“ и продължава: „Дълъг, пронизителен писък на ранени животни прорязва тежкия тропически въздух.
Животинските звуци се смесват с песните и молитвите на вуду жреците, които призовават духовете на своите мъртви предци.“

Малко след катастрофата в репортажите от Хаити се прокрадват и първите религиозни асоциации: „Хората крещят „Исус, Исус“ и тичат във всички посоки“. Това са първите думи на репортера Джоузеф Делва от Ройтерс, който предава от мястото на събитието няколко минути след първия опустошителен трус. „Бог ме спаси“, ликува млада жена, успяла да се измъкне от хватката на смъртта.

„Бог, който дава, и Бог, който взима – улицата на чудесата в Порт-о-Пренс“, коментира германски вестник. „Исус е отговорът“ – подобни необичайни надписи вече стоят съвсем естествено върху стените на хаитянските таксита. „Една от най-често изговаряните думи тези дни е Исус“, докладва южноамерикански мисионер.

Много журналисти са несигурни в отговора – вярващи ли са хаитияните или по-скоро суеверни, окултисти или християни католици?

По официални данни 80% от населението на карибската държава е католическо, но повече от 2/3 признават, че изповядват т.нар. вуду култ, както и смесица от християнски и африкански вярвания. Именно вуду култът дава красноречиво обяснение, защо насилието, потисничеството, борбата за власт, убийствата и мародерствата в Хаити са се превърнали почти в ритуали.

***

Джон Бенът и съпругата му са мисионери в страната и лично са преживели ужаса от трагедията, от вездесъщата смърт навсякъде около тях. Едва наскоро те са се върнали за кратко в Германия и сега разказват пред немските медии за рисковете на мисионерството и за страданието в карибската държава. Къде можеш да се чувстваш сигурен, след като човек вече не може да намери опора дори в земята под собствените си крака? Бенът разказва за секундите, в които земята се разтърсва и неговото семейство, както и милиони други хора губят чувството за сигурност под себе си.

Джон Бенът е мисионер в организация за детска евангелизация в карибската държава.

***

Снабдяване на духовни нужди след земетресението

След земетресението в страната стотици правителствени и неправителствени организации заливат Хаити със спешни помощи. За физическото оцеляване на жертвите от силния трус се осигуряват храна, вода, подслон и медикаменти.

Една нужда обаче сякаш остава пренебрегната – духовната. Подобна разрушителна катастрофа би провокирала много житейски въпроси. От организацията Faith Comes By Hearing правят каквото могат, за да отговорят на тази нужда с помощта на Божието Слово.

Говорителят на организацията Джон Уилке разказва: „Опитваме се да изпратим 3000 аудио Библии със слънчево захранване директно на пасторите, с които имаме взаимоотношения. Чрез тях ще можем да послужим на духовните и емоционалните нужди на хаитяните.“

Когато пасторите получат тези аудио Библии, които са на хаитянския местен креолски език, Божието Слово ще бъде насърчение както за вярващите там, така и за онези, които не познават Бога.

„Очевидно е, че точно в този момент хората имат нужда от храна, подслон и вода, за да оцелеят“, споделя Уилке и продължава: „По никакъв начин не омаловажавам необходимостта от незабавна помощ. В дългосрочен план обаче тези хора имат нужда да знаят Кой е Богът от Библията и как те могат да Го последват. Доставянето на Божието Слово на собственият им език е начин да се послужи на тази нужда.“

« назад