Още партньори за каузата

, 20.01.2010



Интервю с Валдир Щойернагел

Как да служим един на друг в една разнородна световна църква

Мисионерството в световен мащаб има нужда да развие партньорството – партньорство отвъд националните граници, между различните култури, между богати и бедни.

Как успешно да работим съвместно така, че да зачитаме разликите помежду си? Как да си сътрудничим така, че богатите и силните да не смазват слабите? Как да си помагаме така, че да прославяме Бога чрез едни любящи семейни отношения?

Тим Стафорд разговаря с Валдир Щойернагел, бразилски пастор и богослов. Ролята му в световната международна хуманитарна организация World Vision му дава широк поглед върху световната църква.

Защо е важно да си партнираме?

И Исус, и ап. Павел ни казват ясно, че посланието на Евангелието призовава да бъдем една общност. Никъде не се казва, че става въпрос за самостоятелно начинание. Призовани сме да проповядваме Евангелието и да вършим добро, но също така сме призовани да бъдем общност на Евангелието.

Намирам го за прекрасно, че самият Бог съставлява общност – Отец, Син и Свети Дух. Исус се е молил за нас да бъдем общност. Троицата ни представя модел, как можем да бъдем в унисон, как да бъдем зависими един от друг и как да съхраняваме специфичните си характеристики, без да си съперничим.

Тук не става въпрос за прагматичен modus operandi (начин на действие). В Евангелията ни се казва да си сътрудничим и това трябва да намери изражение в начина, по който ние се отнасяме един към друг в нашата световна общност. Тук не е силната страна на евангелистите. Ние гледаме на това през призмата на прагматизма. Използваме думата ‘партньорство’ повече, отколкото думата ‘общност.

‘Партньорството’ предполага високо ниво на самоуправление.

Това е прагматизъм. Първо ни покажи с какво разполагаш и после ще решим как можем да работим съвместно. Вместо това трябва да се научим да се държим като едно семейство.

Има ли нещо специфично днес, което поставя предизвикателство пред християните да си партнират?

Естествено. В миналото погледите ни бяха съсредоточени върху европейските и американските мисионери. Днес вече около кръглата маса има много повече участници, всеки един със своите особености. За нас е важно да разпознаем нашия собствен опит, да се отнасяме с разбиране към другите, така че да си бъдем от помощ.

Западните мисионери допринесоха изключително много. Мисионерите от северноамериканските държави произлязоха от контекста на църковен растеж и съживление и споделяха положителни опитности. Те привнесоха оптимизъм и нагласа, че няма нищо невъзможно. Те учеха, че човек може да постигне всичко. И те донесоха пари.

Днес вече нещата не стоят така. Един основен въпрос е как северноамериканските мисионерски организации служат в мисии, при положение че вече не те диктуват правилата. Днес, когато се съберем около масата, присъстват например корейците и те казват: „Ние правим нещата по наш начин.“

Или просто ще се заловят за работа.

Точно така. Освен това на масата присъстват и бразилците, които биха казали: „Вижте, ние можем да си вършим работата.“ Това може да е както добре, така и зле. Когато бях млад, можехме да кажем, че за всичко са виновни американците – Yankee, go home („Янки, вървете си в къщи”. – Б.р.). Сега вече не мога да го кажа, защото Бразилия също си изгради своите империи.

Това е нещо хубаво, защото днес можем да посочим Pueblos Musulmanes International – латиноамериканска мисия, която работи в ислямски култури и постига резултати, има дългогодишен опит. Те не питат северноамериканците, как да действат, те просто действат. Това е добре.

Но от друга страна не е много хубаво. Съпругата ми и аз посетихме Замбия. Нашите домакини ни заведоха да видим огромната Катедрала на вярата. Тъкмо предстоеше да бъде открита официално. Минахме с колата покрай нея и видяхме младежи да хвърлят камъни по катедралата. Нашите домакини ни обясниха, че тази сграда не е трябвало да бъде построена на това място. Земята е трябвало да принадлежи на някой друг, но църквата имала връзки с човек от правителството и получила земята. Като бразилец мисля, че знам по какъв начин са я получили. Разбрахме, че църквата е бразилска и е част от добре известна, създадена в Латинска Америка бразилска деноминация, която работи в 100 страни. На първа страница на вестниците в Замбия бяха написали как бразилски пастори били изгонени от страната.

„Бразилци, вървете си вкъщи“…

Именно. Ние носим със себе си успешния опит, но наред с това и нашите слабости, провали, грешки. Днес, когато се събираме около масата, ние трябва да идваме много по-уязвими.
Надяваме се, че Третият лозански конгрес за световна евангелизация в Кейптаун през 2010 г. ще бъде такъв род кръгла маса. Ето за това си мечтаят някои от нас – за място, на което да започнем да говорим за пътя, който сме извървели, за историята, за трудностите и слабостите, за болезнения опит. По този начин ние се сближаваме много повече.

Такъв род срещи ни сближават – напомняме си, че трябва да изпълним призива си като християни и да бъдем добри настойници, но също така да се призоваваме към покаяние.

Какво правите с тези, които не са готови за такъв вид ангажимент?

В мен се надигат два гласа. Първо, аз вярвам в Евангелието. Вярвам в непрекъснато поощрение към нови опитности с него. Вярвам в общността. Все още се впечатлявам от модела на общност, който намирам в Троицата. Трябва да продължаваме да четем Евангелието и да си говорим за него.

Второ, вярвам в нуждата от покаяние. Има неща в живота ми, които бих могъл да разбера само чрез болката. Като човек на възраст аз трябва да проявя търпение към по-младото поколение, за да могат те да допуснат грешки и да преминат през болката.

Всички ние трябва да сме готови да слушаме Евангелието и да сме готови за покаяние.
Освен това една система не може да се промени само с думи. Не бъдете наивни – ако проповедта е хубава и се молите добре заедно, това не значи, че всичко ще се промени.

Трябва да погледнем трезво на трудностите, свързани с промяната.

И не само индивидуално, а като цяло.

За добро или лошо, човек е продукт на себе си. Последния път когато отидох в Сенегал, аз се запознах с бразилски мисионер, който откриваше ресторант, където се предлага чураско – бразилско барбекю. В Индия пък една бразилска мисионерка работи с афганистански бежанци и заедно със съпруга си имат футболно училище. Това е налудничаво. Това е красиво.

Съвсем естествено е да носим опита си на други хора. Човек носи със себе си това, което му доставя удоволствие. Бих казал, че много по-добре е да увличаш хората по футбол, отколкото по бейзбол. Но това е обяснимо – аз съм бразилец. Трябва да сме наясно какво носим със себе си, но също така трябва да гледаме на това с чувство за хумор и да не го вземаме твърде сериозно.

Как се справяте с тези въпроси в World Vision? Вие сте международна организация с екип и финансови средства от много страни. Какво научихте за партньорството?

Най-забележителният урок, на който бях свидетел, беше, когато представителството на организацията в САЩ се отказа от властта си. Всяко представителство участва с един глас в управителния съвет – бразилците имаме един глас, САЩ, които държат 40% от приходите, имат един глас. Мисля, че това беше силно свидетелство.

Как според вас партньорството се прилага от църкви, които заобикалят посредниците и осъществяват директен контакт с хора в други страни, изпращат директно екипи и средства? Те просто искат да изградят църква или за една седмица да поемат ръководството на клиника? Как им помагате да осъзнаят, че е нужно да отделят време и място да се вслушват?

Ако не се вслушваш, ще си загинеш сам.

Има ли начин да се вслушаш? Има ли някаква структура или подход?

Аз не вярвам много в разни техники за слушане. Вярвам повече в Евангелието, което оформя човека. Най-важното е какво е отношението на сърцето ти. Дали си готов да се вслушаш?
Ако отидеш на място, където ще се сблъскаш със страдащи и бедни хора и не отрониш сълза, значи нещо не е наред. Когато се чувстваш силен и влиятелен, ти не слушаш. Но има моменти, в които си уязвим. Например, ако си част от богата църква от средната класа в Бразилия и се срещнеш с хората от бедняшките квартали, се питаш защо ние имаме толкова много, а те – не. Защо те страдат, а ние – не. Ако Евангелието е в ума и сърцето ти, ще страдаш заради страданието на другите.

Трябва също да признаем, че упражняваме власт над тези, които са уязвими, които не могат да ни откажат, когато им предлагаме нашите програми и средства. Първо трябва да изслушваме.
Опитайте се да си намерите партньори, които да ви критикуват. Толкова е опасно да си заобиколен с партньори, които искат твоите средства и биха направили всичко възможно да ти угодят, докато си с тях. Имаш нужда от партньори, които повдигат трудни въпроси, така че да се водят истински разговори.

Опитайте се да изградите дълготрайни връзки. Краткотрайните мисии трябва, ако е възможно, да са обвързани с някой дългосрочен ангажимент. В историята на нашата мисия мисионерите, които наистина ценя, са тези, които са се отдали за цял живот.

Д-р Валдир Щойернагел е вицепрезидент на „Християнско обвързване” към World Vision International. Той живее в Куритаба, Бразилия.

« назад