В двора

Калина Тончева, 12.12.2009



Събота е.

Някакво странно спокойствие витае във въздуха, въпреки че градският шум и колите по улиците все още са осезаеми за сетивата. Необичайно за декемврийски ден навън е слънчево и прохладно. На път към къщи се озовах в двора на един църковен храм. Пленена от времето и онова почти непознато усещане за почивка, си позволих лукса да седна на една пейка и да гледам наоколо. Без да умувам какво ме чака през деня като ангажимент, без да говоря по телефона, без да слушам музика.

Стоях и гледах как в средата на двора величествено се извисява едно дърво. Годините му вероятно са повече от моите и тези на родителите ми, взети заедно. Как ли се е озовало там? Как ли е оцеляло през цялото това време, и то при положение че се намира на място, където минават толкова хора?

Разбира се, някой го е посял. Посял е семе. Полагал е грижи, докато расте, за да му даде живот, а после дъждовете са го поили. Ето че и днес дървото е тук. Дърво, което краси двора на църквата с царственото си присъствие.

Наближава Рождество Христово. Празник, чието „съботно спокойствие“ очакваме. Надяваме се навън да вали сняг, но в душите ни да е слънчево. И дано в двора на душите ни расте „дърво на живот“. Живот, течащ в нас поради Благата вест за идването на Божия Син на Земята. Той дойде заради нас, за да имаме ние живот – изобилен и вечен: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16; 10:10).

За да имаме този живот, бе нужно някой да посее „семето“ на благовестието. Някой да ни каже какво означава жертвата на Христос за нас на кръста. Някой да ни научи как да се молим, как да искаме прошка за греховете си и да се стремим да не ги повтаряме. Някой трябваше да чете редом с нас Библията, когато не разбирахме значението на написаното в нея. Някой да ни насърчава и напътства, когато срещаме трудности и не знаем кой е богоугодният начин, по който да постъпим. Да, някой е бил с нас, когато сме имали нужда.

Сега е времето ние да бъдем този някой за друг в нужда. Нашата задача е да посеем „семето“. Нека не бъдем егоисти, като го стискаме единствено за себе си. Само достатъчно узрялото дърво дава плод.

А може би сме сред тези, които се нуждаят от „семето“ на вестта за Исус Христос и Неговата жертва на кръста. Или то вече е посято в умовете ни, но не е узряло в сърцата ни? Да, условията невинаги са добри – ние, хората, сме майстори в това да си намираме оправдания. Но в крайна сметка от нашия личен избор зависи дали ще бъдем „добрата почва“, дали ще бъдем дърво, което дава плод.

Дано на следващото Рождество има повече „дървета на живот“ в Божия двор. В Неговия двор мога да намеря своята почивка, без да бързам да си тръгвам – там се чувствам у дома.

« назад