Удивителен

Калина Тончева, 08.10.2009



„Защото Ти си образувал вътрешностите ми, обвил си ме в утробата на майка ми... Костите ми не са били скрити от Тебе, когато в тайна съм бил създаван и в дълбочините на земята ми се е давала разнообразната ми форма“ (Псалм 139:13, 15)

Човекът като Божие творение е удивителен!

Той е най-забележителното от всички създания – не просто заради сложно устроения организъм, но защото освен него има дух и душа. Това го прави Божи шедьовър.

ДНК-то на отделния човек е една измежду хилядите възможни комбинации на гените на неговите родители. И дори един ден клонирането на хора да се превърне в обичайна практика, клонирането на душите ще остане все така невъзможно и недостижимо. Всеки носи душа, различна от останалите. Възможна е прилика, но не и дублиране.

В такъв случай сме много богати!

Около нас има толкова уникални съкровища на два крака. А колко пъти забравяме да оценим човека до нас с неговите странности, които всъщност го правят различен. Слагаме го в калъп. От него, както и от всички останали, се очаква да се държат по определен начин, да изглеждат по определен начин, да говорят по определен начин – това е приемливо. Всичко извън калъпа подлежи на нашите усилени опити за корекции. Иронично се надсмиваме над слабостите си, често на шега. Но думите, които изричаме, се впиват в човешката душа и отекват във вечността. А всъщност всеки от нас отчаяно се нуждае да бъде ценен заради това, което е. Не поради това, което е постигнал или придобил. Всеки копнее да бъде обичан какъвто е – въпреки килограмите, въпреки болестта, въпреки бръчките или липсата на зрелост.

„Твоите очи видяха неоформеното ми тяло; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях.“ (Псалм 139:16)

Несъвършените ни опаковки – телата, често скриват красивата вътрешност. Дори когато околните не съумяват или не се опитват да прозрат отвъд видимото, Създателят на Вселената ни вижда. Радва ни се. Понякога скърби, знаейки какво таим в сърцата си, какво преживяваме. Но точно поради предузнанието Му ние имаме надежда в Него. Надежда, че не сме оставени, забравени, изгубени. Надежда, че имаме Господ, Който знае всяка наша грижа и стига да я възложим на Него, Той има отговор – изходен път за нас. Да, Той е определил дните ни и нищо не остава скрито от погледа Му.

„И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им.“ (Псалм 139:17)

„Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела, и душата ми добре знае това.“ (Псалм 139:14)

Бог заслужава да Му отдаваме слава за чудото на Творението – за нас самите, но и за хората в живота ни. Той не ни е сътворил по случайност, планирал е всеки един от нас.

Няма по-удивително земно богатство от това на човешката душа. И не би имало по-голяма глупост от това, да не можем да оценим тези дарове – хората... и самия живот.

« назад