„Господ подкрепя всички падащи“ (Псалм 145:14)

Ивайло Ябълкаров, 28.09.2009



Обичам спорта. Не че съм добър, но обичам да играя. Играл съм футбол, волейбол, баскетбол, тенис. Пробвал съм дори бейзбол и американски футбол. Карал съм колело и скейтборд. И макар да съм спортен фен, в „кариерата“ ми има повече загуби, отколкото победи. Повече падания, отколкото успехи и често ми се е случвало да се контузя. Честно казано, докато играя футбол, прекарвам повече време паднал на земята, отколкото на краката си.

Веднъж докато играех баскетбол, дриблирайки, паднах и си пукнах костта на ръката. Цял месец бях в гипс. Друг път, докато се спусках с колелото си с висока скорост по стръмно надолнище, паднах и си ударих носа много силно. Поради този инцидент на снимките от първия учебен ден съм с кафяво петно на носа. Малко по-късно отново паднах с колелото много лошо. Този път се опитах да сляза в движение. Последиците – счупен преден зъб.

Това не са всичките ми падания. Физическите ми падания бяха болезнени, но с нищо не могат да се сравнят с духовните падения.

Колко пъти съм обещавал да се променя, да бъда различен. Колко пъти съм обещавал на Бог, че повече няма да правя така. Колко пъти съм започвал наново и пак съм се провалял.

Всъщност аз не съм единственият, който пада и се проваля. В Библията има много подобни примери. Петър твърдеше, че никога няма да се отрече от Исус, и изразяваше готовност да даде живота си за Него. Въпреки обещанието си той се отрече от Христос три пъти.

Друг от учениците на Исус – Тома, беше наречен Неверни, защото искаше да се увери лично, че Исус наистина е възкръснал. Какво падение! Нима Божият Син не беше говорил, че ще умре, но и че ще възкръсне? Нима Тома не беше свидетел на възкресението на Лазар, на дъщерята на Яир, на сина на вдовицата от Наин?

В Библията има предупреждение към всички нас – ако си мислим, че стоим, да внимаваме да не паднем (І Коринтяни 10:12). В първите стихове на глава 10 на същото послание апостол Павел дава пример с евреите, които бяха изведени от египетската земя, но отхвърлиха Бог, Който стори това чудо. Това е предупреждение и към нас, които мислим, че можем да правим каквото си поискаме, без да има последствия.

Основателният въпрос към всички нас, падащите, е защо падаме. Ако се върнем към моите злополучни падания, причината за тях е невниманието ми. В Библията има описани много причини за човешкото падение – идолопоклонство, сребролюбие, нечестив живот. Ако не сме внимателни към Божието Слово, ако не се доверяваме на Бог, то ние лесно ще се препънем и ще паднем. Да разчитаме на Бог – това е начинът да се предпазим от подхлъзване.

Едни споменават колесници, а други коне, но ние ще споменем името на Господа, нашия Бог. Те се спънаха и паднаха... (Псалм 20:7, 8)

Защо падаме? На кого уповаваме?

Падаме, защото невинаги разчитаме на Бог. Падаме, защото животът ни не е построен на правилната основа. Ако градим на пясък, а не на канарата Христос (Матей 7:26, 27), ако живеем за себе си, а не за да следваме и прославяме Бог, ако търсим първо своето удобство, а не Неговото царство, ще падаме и ще се удряме, ще се нараняваме и ще страдаме.

Не е приятно да си с обелен нос. Болезнено е да си с наранена ръка. Ужасно е да си счупиш зъб.

В Библията нашите падения се наричат грехове. Те носят след себе си последствия. Болезнени, неприятни, ужасни. Но те могат да имат и положителна страна. Могат да ни научат да бъдем по-внимателни. Могат да ни покажат, че сами не можем да се справим. Могат да ни накарат да разберем, че за да избегнем паденията, е необходимо да се „облегнем на Господа” (Псалм 37:7). Облягането на Господа е израз на упование в Него. Не можем да разчитаме на колесници, коне или собствените си сили, но можем да се доверим на Него. Когато ходим в светлината, ще избегнем препъванията в тъмнината. За да ходим в светлина, е необходимо да бъдем близо до Бог и в трудности да търсим Него, понеже Той е обещал да бъде близо до всеки, който Го призовава (Псалм 145:18).

Да живеем свят живот, лишен от грехове, е трудно. В нас се води борба между плътта и духа. Сами не можем да се справим. Нужен ни е Бог. Но не само Той има дял в тази борба. Дали ще надвие плътта, или победител ще бъде духът, зависи от всекидневните решения, които вземаме. Божието Слово съветва да се пазим от изкушения (Галатяни 6:1). Не можем да си играем с огъня и да си мислим, че няма да се опарим.