Спасителката религия

ЕВ, 10.08.2009

Една от дежурните констатации на християнските автори, когато сравняват религиозността на САЩ и Европа, е: Съединените щати са религиозни, а Европа е светска.
При последните президентски избори в Америка обаче религията на практика не изигра никаква роля. Не така стоят нещата в Европа. На своя реч в Рим в края на 2007 г. френският президент Саркози изтъкна значението на християнските корени на Франция. Сега държавният глава настоява правителството да отпусне субсидии на християнските организации, което предизвика недоумение сред светските критици на Саркози.

Християнските консерватори в редица други страни на Стария континент дори дръзват да застанат срещу действащи закони и законопроекти, които нарушават основни права на християните. На парламентарните избори в Испания през март т.г. консервативните сили в парламента се съюзиха с католиците, за да свалят от пост премиера на страната Хосе Луис Родригес Сапатеро. Въпреки обединените усилия на неговите противници министър-председателят бе преизбран за нов 4-годишен мандат. Източник на колективното политическо и религиозно недоволство от политиката на Сапатеро са неговото застъпничество за хомосексуалните бракове, твърде либералните закони за разводите и изключването на часовете по религия от националния учебен план. Италианският премиер Силвио Берлускони пък предизвика политическа криза, когато предложи законопроект срещу евтаназията.

Всички тези примери не трябва да налагат убеждението, че хората в Европа непременно са по-религиозни, предупреждават социолозите. Според тях можем да говорим за възход на т.нар постсветски общества. Истинският мотиватор на „новите привърженици на религията” всъщност е политиката, а религията е каузата, зад която крият истинските си намерения десните и крайнодесните партии в Европа. С оглед на финансовата криза европейски лидери, като Саркози и Меркел, представят религията като проект за „морализиране на капитализма”.

Европейските консерватори се опитват да подсигурят политическото си бъдеще, като демонстрират пред обществото религиозната си ангажираност и призвание. Може би е възможно религиозните страсти да бъдат ключ към оставането във властта за известно време, но въпросът е колко дълго ще продължи това.

« назад