Сара – радост и болка

Уенди Биъри, 06.07.2009



Винаги ме е впечатлявал характерът на Сара. Чувствам я близка по много начини. Тя беше омъжена за велик мъж на вярата, който я поведе в едно пътуване. Имаше вяра, но също и колебания. Можеше да види своето влияние за добро или лошо. Аз смятам, че Сара е интересен пример за всеки, който иска да бъде по-близо до Бог.
Сара не се страхуваше от предизвикателства. Когато съпругът й Аврам й каза, че ще трябва да заминат, тя вероятно е попитала къде ще отидат, но той не можеше да й отговори.
Единственото, което той знаеше, е, че Бог му е казал да напусне дома си и да замине. Господ им даде обещания, но и поиска от тях много (Битие 12:1–2).
Те живееха преди хилядолетия, когато Бог все още нямаше дълга история сред хората. Нямаше писано Слово, което да им казва какво е правил Бог преди. Авраам и Сара живяха живот, който е записан в Библията. Когато си мисля за нещата от тази гледна точка, привидната слабост на Сара не ми изглежда толкова голяма. Днес ние разполагаме с написана история от хилядолетия и свидетелства, които изявяват Божията вярност. Единственото, с което Сара разполагаше, беше нейното ограничено знание и вярата на съпруга й.
Сара разсъждаваше по свой собствен начин. Въпреки че се съгласи с лъжата на Авраам в Египет, тя успя да го убеди да има син от Агар (Битие 16:2). Колко ли пъти е съжалила за това свое решение?
Преди обаче да я осъдя строго, трябва да не забравям факта, че по онова време жената не е имала особена стойност, ако не роди син на своя съпруг. Колко пъти самата аз съм се опитвала да придам стойност на моето съществуване, като правя, притежавам или се опитвам да постигна нещо. Понякога си мисля, че знам как да направя така, че мечтите и дори обещанията да се сбъднат. Мисля си, че мога да убедя и моя съпруг в това. Но впоследствие съжалявам, че съм манипулирала живота, само и само да получа своето. Желанията на сърцето ми може и да са силни, но не мога да им позволя да ме погълнат и да манипулират обстоятелствата.
При посещението на ангелите в Битие 18 Сара е първата жена, записана в Библията, която показва гостоприемство. Тя им послужи, когато чу техния разговор, че ще роди син. Смехът й по-скоро беше смях от едно натъжено, отежнено и боящо се сърце. Всеки от нас е имал такива моменти. Обикновено това ни се случва, когато чуем някой да говори за нещо, което силно желаем, по начин, по който сякаш то вече се е случило. Господи, моля Те, пази сърцата ни от страх и съмнения, когато се надяваме и се молим дълго време за нещо, а то се бави!
Факт е, че Сара и Авраам се обичаха силно. Неговото уважение и любов му помогнаха да й се посвети. Тяхната връзка е добър пример за това, „да даваме и да получаваме“ в един силен брак. Има моменти на радост и на печал. Има време, в което се чувстваме много близки, и време, в което сме далечни. Моменти, в които ни е приятно да сме заедно с човека до нас, и моменти, в които имаме чувството, че само се търпим. Авраам и Сара ни помагат да видим различните „сезони“ в брака.
Влиянието на Сара се простира и върху сина й. Исаак показва кротост и добросърдечност – качества, които му бяха предадени от неговата майка в ранните му години. Неговата съпруга Ревека със сигурност беше благодарна за тези качества.
Сара достигна своя „връх“, когато Агар и Исмаил се подиграха с Исаак. Когато помоли Авраам да ги изгони, тя се показа като решителна жена. Бог каза същото на Авраам (Битие 21:12). Това решение поведе Агар по нейното собствено пътешествие на вярата.
Ние имаме моменти, в които ни се налага да вземем трудни решения, но Господ може да ги потвърди и да ги използва, ако нашите сърца Му останат верни.
Какво ли си помисли Сара, когато Авраам отиде да пожертва Исаак на олтара? Нейната вяра я запази. Нейното доверие в Бог беше по-силно от страха от бъдещето, който тя изпитваше.
Радостта й беше огромна, когато видя и двамата – Авраам и Исаак, да се завръщат от планината. Това е един чудесен пример за това, как трябва да предаваме на Бога онова, което не принадлежи на нас, а на Него.
В Евреи 11 Сара е почетена в Залата на славата на вярата. Тя е спомената и на други места в Новия завет, което отново доказва оказаната й почит. Тя притежаваше много от мистериозната, но и крайно необходима част от живота, наречена вяра.
Чакам с нетърпение да срещна Сара на небето и да й благодаря за нейния пример. Надявам се чрез моя живот да мога да оставя поне една частица подобен пример на тези, които идват след мен.

« назад