„Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа”

Ивайло Ябълкаров, 25.06.2009



Наскоро се случи Божие чудо в моя живот, което ме остави безмълвен.

Една ранна утрин се приготвях да пътувам до малък град, където трябваше да посетя предишното си работно място, за да взема важни документи. Няколко дни преди това се опитвах да открия начин, по който документите да дойдат при мен, без да се налага да пътувам. Какво ли не опитах, но все нямаше успех. Примирих се с факта, че ще загубя няколко часа за 5 минути работа в този град... дори спрях да се моля за това.

Точно тогава, рано сутринта, само минута преди да стигна до автогарата и да си купя билет, телефонът ми звънна. Беше моя колежка, с която предната седмица се опитвах да се свържа. Тя ми каза, че може да ми донесе необходимите документи в същия ден. Това ако не е чудо!

Аз правех своите планове. Подреждах нещата по моя начин. Планирах свои човешки варианти, а Бог свърши точно това, от което имах нужда, по Свой чуден път.

Това преживяване ми припомни за написаното в Притчи 16:1: Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.

Аз разбирам този стих по този начин: мога да планирам деня или седмицата, или дори годината. Мога да казвам: „Днес ще бъда тук, утре ще се срещна с някого...“ Но всъщност не мога да знам какво ще бъде утре (Яков 4:14).

Бог казва следното: Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще останем там една година и ще търгуваме, и ще спечелим, когато вие не знаете какво ще бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява и после изчезва. Вместо това вие трябва да казвате: Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова (Яков 4:13–15).

Това в същото време не означава, че трябва да се движим по течението и да не планираме нищо, да не поемаме отговорности, понеже не знаем какво ни чака утре!

На работното си място планираме дейностите си понякога за цяла година, понякога за месец, но най-често за седмицата.

Не, тези стихове не означават да не планираме и да не полагаме усилия. За мен те означават, че аз трябва да предвидя, да се опитам да направя каквото трябва, но да предоставя на Бог правото да променя плановете ми или да ги променя, както на Него е угодно.

Така се случи с мен. Аз се молих. Търсех различни варианти, за да получа документите. Звънях на различни телефони. Говорих с много хора и накрая се подготвих да изпълня последния вариант. Но Бог имаше нещо друго за мен. Чудо!

Една мисъл казва, че няма нищо лошо да си правим планове, но да предоставим на Бог гумичката, за да ги трие и променя.

« назад