Единството на християните

Проф. Дечко Свиленов, 13.06.2009



Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. (Йоан 17:21)

Основното и най-важно задължение на всеки християнин е да покаже на думи и на дело, че Исус Христос е Син на Бога, т.е. с живота си да направи Христос видим и познаваем за света. В богословието има изобилен доказателствен материал, който показва божествената същност на Спасителя. Новият завет е пълен с факти относно уникалния характер на личността, учението и делото на Христос. Самият Господ Исус Христос ни е дал един изключително лесен и достъпен за всеки християнин метод, чрез който да се покаже на света, че Той е Бог. И този метод не изисква нито висше богословско образование или особени ораторски способности, нито някакви специални усилия, нито пък кой знае каква голяма интелигентност. Той е достъпен за всеки, който е приел Христос за свой личен Спасител. Самият Христос показва начина, по който това може да се постигне: „Ако искате светът да разбере, че Аз Съм Син Божи (т.е. самият Бог), то вие, Моите последователи, живейте в единство.” По-лесно от това няма. А историята през последните 17 века показва, че по-неизпълнимо нещо в християнството през вековете не е имало. Това продължава и сега.

Така се натъкваме на непонятен парадокс, който може да бъде формулиран по следния начин: Господ Исус Христос се моли за единство на Своите последователи. Тези последователи се именуват с Неговото име, но същевременно отхвърлят тази Негова молитва, живеейки в безлюбие към останалите Негови последователи. Този факт поставя под съмнение правото на тези последователи да носят името християни.

Могат да се посочат няколко причини за разделението на християнския свят.

На първо място, това поставя под въпрос искреността на вярата и обичта към Самия Христос: Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди (Йоан 14:15). Молитвата на Спасителя към Неговия Отец е много по-важно и съкровено от една заповед. Това, че Господ Исус 5 пъти моли Своя Отец за единство на последователите Си, показва дълбочината на тази молитва и важността на единството между християните. Нищо, че в последващите столетия тази молитва не е изпълнена, а и сега не се изпълнява. Много по-важно е, че тя се превръща в много силен тест за качеството на личната вяра и силата на любовта към Бога. Разбира се, единството предполага наличието на поне две страни. Ако едната от тях го желае, а другата – не, то първата не подлежи под осъждението на греха безлюбие.

На второ място, игнорира се авторитетът на Самия Христос и Неговото Слово. И когато това се случи, този авторитет се заменя с други, човешки авторитети, личности, предания, ритуали, традиции и т.н. Те се поставят наравно с Божия авторитет и със Словото на Бога. При такова духовно невежество вярата автоматично се превръща в религия – процес, който е започнал чрез обявяването на християнството като държавна религия в 4. век от Константин Велики. Този процес особено силно ескалира днес и при трите големи християнски религии, между които съществува поносимост и толерантност, но в никакъв случай християнска любов. А това нанася голям удар върху авторитета на и християнската вяра, която и без друго е обект на постоянни критики от страна на света и другите религии.

Човек по природа е склонен да дава предимство само на своята праведност и познания, изявявайки по този начин претенцията, че той единствен е притежател на истинското богопознание и богопочитание. Така се идва до игнориране правото на другия относно същността на вярата и формите на нейната изява. Тази категория християни или цели религиозни общности са забравили, че в духовния живот на човека съществува един-единствен мащаб и критерии за истинско богопознание и богопочитание. И това е Господ Исус Христос и Неговото Слово – Библията. Това е единственият фундамент (І Коринтяни 3:11), върху който може и трябва да се гради нашата вяра. Който игнорира този фундамент или прибавя други авторитети към него, се е отклонил от истинското богопознание и дава зелена светлина на личните амбиции, властолюбието и егоизма. По този начин бързо и лесно се отваря вратата за нахлуване на света и суеверието в църквата. А това неминуемо води до разделение и безлюбие.

Ще спомена и следващата причина за разделението на християнския свят – пренебрегване силата на молитвата. Господ Исус Христос е дал на Своите последователи това мощно оръжие за укрепване на единството между тях. Ако доктринални или ритуални различия са причина за разделение, то молитвата би трябвало да бъде в състояние да преодолее тези различия, да стопи дистанцията между християните и да ги направи едно цяло. А когато това не може да стане, причината за безлюбието трябва да се търси не в доктринално-ритуалните различия, а в качеството на вярата. Съвсем близко до ума е, че този, който отказва да се моли заедно с друг и за друг християнин, трябва да търси най-напред причината в себе си и в своята вярност към Христос и Неговото Слово. Такива християни съзнателно се подлагат на големия риск да изпаднат в лицемерие, молейки Бога да им прости прегрешенията, без те да са простили на другите. Рискуват твърде много, заставайки пред великия Съдия, без преди това да се примирили с враговете си. Такива християни са изложени на голямата опасност да станат съблазън за света и друговерците, както и да игнорират авторитета на основоположника на вярата – Христос. Такива християни изпадат в грях, осъждайки чужд слуга.

Как трябва да постъпи истинският християнин, който подава ръка за единство и братолюбие, а тази ръка не се приема? Словото на Бога дава само един задължителен отговор – да се молим за тези, които не приемат нашата покана (Матей 5:44).

« назад