„Ето колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие“

Ивайло Ябълкаров, 26.05.2009



Принципът за вярващите, представляващи едно тяло, е един от най-основните в Библията. Ако аз съм последовател на Христос, то тогава съм едно тяло с всички вярващи както в България, така и по целия свят. Да бъдем част от Христовото тяло, не го правят личните ни заслуги, външният вид или годините, прекарани в църква, а вярата ни в Бог, в Неговия Син Исус Христос и старанието ни да живеем свят живот.

Единството е Божията воля и призив към нас, но то е факт, ако отговаряме на критериите, посочени по-горе. Едно тяло не може да функционира нормално, ако частите му воюват помежду си. То не може да устои, ако те се хулят, завиждат и мразят.

Не е задължително винаги да мислим по един и същи начин, всички да имаме еднакви интереси, но за да бъде единодушието реалност, всички ние трябва да сме посветени на Бог като най-важното нещо в живота ни. Нужно е всеки ден да разпъваме своето Аз и не на последно място – да търсим мир с всички (Евреи 12:14). Мир може да има единствено ако всеки от нас отдава почит на другия и го смята за по-горен от себе си (Филипяни 2:3). А за да бъде реалност това, всички ние трябва да търсим общение с Бог.

За да има истинско, силно и ползотворно единство в една общност, най-важното е Божието присъствие във всички нейни членове. Само по този начин всеки един от нас би превъзмогнал огорчението си и би простил на този, който го е наранил. Само така ще можем да превъзмогнем своето его и ще можем да правим това, което бихме искали другите да правят на нас (Матей 7:12). Така ще спрем да търсим съчицата в чуждото око (Матей 7:3).

В Псалм 133 Бог три пъти е повтаря думата угодно. Единодушието е угодно на Бог. Когато ние потискаме плътта си, за да служим на другите, това е угодно на Бог. Той се радва и ни възнаграждава с „благословение – живот до века“ (Псалм 133:3).

Имаме основание да бъдем единни. Исус е пролял Своята кръв за всички нас.

Знаем как да бъдем единни – да вярваме в Него и да Го следваме.

Остава въпросът, готови ли сме да угодим на Бога?

« назад