„Благословен да бъде онзи човек, който уповава на Господа и чието упование е Господ“

Ивайло Ябълкаров, 08.05.2009



В съвременния свят, в който цари несигурност и недоверие, е много трудно да намерим опора... Нещо или някой, на когото да можем да се облегнем. Днес, ако следим новините, поводите за страх и безпокойство са много повече, отколкото тези за радост и спокойствие.

Според информациите всеки 4-ти българин в активна възраст не работи. А очакванията са 60–80 хил. работници да бъдат съкратени до средата на годината.

Учени пък алармират, че повечето военни конфликти през последните 50 години са се водили в уникални природни зони, което е довело до унищожаването им. Това пък застрашава живота на планетата и дава предпоставки за екологични кризи.

Парите се топят. Работните места се губят. Чистият въздух за дишане намалява. На човек му остава да разчита единствено на политически силните и овластени хора. Но можем ли безрезервно да се доверим на някой, който е непостоянен в мнението си по актуалните проблеми на обществото? Можем ли да разчитаме безрезервно на някой, който е зависим от пари, политика и настроение? Можем ли да разчитаме на себе си?

Както казват много „звезди“ в интервютата си: „Най-важното за успеха е да вярваш в себе си.“ Как да вярваме безрезервно в себе си, като бързо се уморяваме, често не ни се прави това или онова, понякога се разочароваме от самите нас, друг път се самозабравяме, а и лесно се отчайваме? Мога ли да вярвам на себе си?

Единственият, на Когото мога да имам безрезервна вяра, е Този, Който не е зависим от финансовите кризи, от кръвопролитните военни конфликти, от променящите се екологични условия, от времето навън, от настроението, от умората... Този, на Когото разчитам, е силен и може да укротява бурите в живота ми (Марк 4:35–39). Той е състрадателен и Го е грижа за мен (Лука 19:1–10). Той ме обича (Йоан 3:16) и е минал през неволите, през които аз минавам... и е оцелял (Евреи 4:15).

Парите са нужни. Чистият въздух е жизненоважен. Приятелите и близките са безценни. Да уважавам себе си и да се оценявам, е необходимо. Без всичко това животът е труден и непоносим, но е възможен. Единствено без Бог животът е безсмислен. Единствено на Него можем да уповаваме безрезервно и тогава ще сме благословени.

Искаш ли да бъдеш благословен, уповавай на Него!

« назад