В бяло

Калина Тончева, 19.02.2009



Събуждам се...

Светлината все още щипе моите очи. Поглеждам през прозореца едва-едва и съм изненадана...
Тази утрин е по-различна. Днес земята е по-бяла, по-чиста от вчера... също като булка в сватбен ден. Гледката извиква широка усмивка на лицето ми. Облива ме топло чувство на мир и спокойствие, макар в действителност носът ми да измръзва, щом го подам навън.

А бялото – то дори не е любимият ми цвят, твърде обикновен е, но не бих отрекла, че в този миг съм пленена от чистотата му.

Какъв ли би бил светът, ако бяхме така бели и отвътре? Изкаляли сме се от собствените си мисли, от отношението си към живота и околните. Тинята на егоизъм, прерастващ в алчност и безподобно себелюбие, ни зарива всеки ден и ни се казва, че това е нормално, даже препоръчително... Всеки уважаващ се, горд човек нарича себе си „егоист“. Учудвам се как все още не сме го написали редом до името си във визитката.

Завистта също премрежва очите ни, а после неусетно ни отвежда при неблагодарността и недоволството. Мърморим… не, оплакваме съдбата си. Това не ни е наред, онова не е точно, както сме си го представяли. И едва ли не вече имаме основателна причина да позволим на вътрешния ни свят да помръкне... А какво се случи с бялото в нас? Няма го...

Няма я топлотата, няма ги мира и спокойствието, няма я усмивката, няма я чистотата. Чистотата на сърцата ни!

Сякаш често забравяме, че „ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (I Йоан 1:9). И това е единственото условие – в момента, в който се омърсим или обременим дори само в мислите си, да дотичаме при нашия Небесен баща, да признаем слабостта и греха... да поискаме прошка.

Нима Творецът на Вселената с всичко видимо и невидимо в нея не е в състояние да види в какво положение сме, колко сме затънали житейски или колко сме унили духом?

Той само чака да Го потърсим, за да ни даде прошката Си с любов – любов, която ни възстановява и изпълва с нов живот, а с нея ще дойдат и мирът, спокойствието, радостта, благодарността, чистотата!

И ето, че отново всичко е в бяло!

« назад