Музикантът Боно отблизо
Невена Антонова, 12.01.2009
Боно Вокс – добър глас или глас, който призовава към нещо добро?
През последните няколко години освен на музикалната сцена виждаме Боно, вокалистът на една от най-влиятелните групи в света – U2, и сред лидери като Колин Пауъл, Бил Клинтън и Герхард Шрьодер. Ирландецът с неизменните тъмни очила се появява и на кориците на списание „Тайм” като един от „добрите самаряни” за 2005 г. Той присъства на среща на Г-8, за да подкани световните лидери да увеличат финансовата помощ за най-бедните страни. Среща се и с християнски водачи, като Бил Хайбълс и покойния папа Йоан-Павел II, на когото дори подарява чифт от своите тъмни очила. Класации го поставят сред най-влиятелните световни лидери, номиниран е и за Нобелова награда за мир. Едни биха го определили като рок звезда, поет и активист, който се бори за световни социални каузи, други – за съвременен пророк, а трети – за псевдосветец.
Кой е Пол Хюсън?
Истинското име на Боно е Пол Дейвид Хюсън. В ученическите години той се сдобива с прякора Боно Вокс, който идва от магазин за слухови апарати в Дъблин (bono vox е граматически неправилен израз на латински, който означава добър глас).
Той е роден на 10 май 1960 г. в Дъблин. Баща му, Пол Хюсън, е католик, а майка му, Айрис Ранкин – протестантка. Това е крайно необичайна връзка за онези размирни времена в Ирландия, където разделението между католици и протестанти е много силно. На 14-годишна възраст Пол изгубва майка си, която умира от мозъчен кръвоизлив по време на погребението на своя баща. Пол преживява тежко нейната загуба.
През 1976 г. Пол прочита училищна обява, пусната от Лари Мълен- младши за сформиране на група. Не след дълго се заражда U2, в която свирят Дейвид Еванс (Ди Едж) – китара и клавишни, Лари Мълен-младши – барабани, Пол Хюсън – вокал и китара, Адам Клейтън – бас китара. Вече толкова години музикантите от U2 свирят в непроменен състав и всички техни почитатели се питат кога ще излезе поредният им дългоочакван албум.
„Музиката може да променя света, защото може да променя хората”
Още в първите си албуми музикантите от U2 и Боно (автор на почти всички текстове на песните) показват, че не са безразлични към случващото се около тях и приемат музиката като мисия. Боно заявява, че музиката може да променя света, защото може да променя хората. Текстовете на песните им са дълбоки, истински, духовно заредени и социално и политически ангажирани. Музиката им трябва да се слуша с отворени сетива. На концертите им атмосферата зарежда, вдъхновява, разтърсва.
На 24 юни 2005 г. в родния им град Дъблин се сбъдна и една моя мечта – да присъствам на концерт на U2. Това беше повече от концерт. Мога да го сравня с молитва, хваление и среща с Бога. Хваление към Бог, водено от Боно.
Християнин ли е Боно?
Вече повече от 25 години почитателите на Боно изследват най-старателно текстовете на песните му, интервютата, поведението и всичко останало, което може да им даде отговор на въпроса, дали Боно е християнин. Той често казва, че е просто вярващ, защото да бъдеш християнин е голяма отговорност, а той не смята, че може да бъде най-добрата реклама за Бог. „Не се съмнявам. Нямам съмнения в Бог. В Него имам пълна вяра. Това, в което се съмнявам, е религията.”
Малко след сформирането на групата U2 Боно, Ди Едж и Лари Мълен започват да посещават харизматична група, наречена „Шалом”, в която членовете се срещат, за да изучават Библията и да хвалят Бога. Тримата от U2 обаче по-късно напускат, защото усещат, че останалите от „Шалом” не одобряват музиката им, външния им вид и не насърчават техните светски изяви.
Юджийн Питърсън, пастор и учен, превел Библията на съвременен английски език The Message, казва, че когато слуша песните на U2, чува звука на истината и любовта, а в гласа на Боно чува гласа на пророк в съвременната попкултура. Самият Боно със сигурност ще отрече, че е съвременен пророк, и с присъщото си чувство за хумор ще каже нещо по свой адрес. Малко обаче преди баща му да почине от рак, Боно стои до леглото му и му чете на глас от същата Библия.
Цели книги и интернет сайтове са посветени на библейските послания и препратки в текстовете на песните на U2. Понякога посланията на Боно са недвусмислено обръщение към Бог – песента Яхве от последния им албум How to Dismantle an Atomic Bomb или 40 – една от ранните им песни, изцяло базирана на Псалм 40. Друг път те са поетични метафори като в песента Grace („Благодат”): „Благодат, тя поема вината,/ тя покрива срама,/ тя премахва петното.../ Тя е мисъл, която промени света./ Благодатта открива доброто във всичко.../ Тя пътува извън кармата./ Благодатта открива красота във всичко.../ Благодатта създава красота/ от грозните неща.” Има и скрити препратки, като например закодираният на корицата на албума All That You Ca’t Leave Behind стих от Йеремия 33:3: Извикай към Мен и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш. Препратката към този библейски стих присъства като упътващ знак на светлинно табло на летище.
В интервю Боно разказва как веднъж посещава рождествена служба в катедралата „Св. Патрик” в Дъблин и докато седи на пейката, сълзи започват да се стичат от очите му, когато осъзнава, че Бог решава да изяви Себе Си в едно бебе – нещо тъй уязвимо, че любовта се превъплъщава в дете. „Зад вселената стои една необятна сила и аз вярвам в гениалността на твореца – Господ, или Любовта и Логиката, който избира да намери проявление в дете, родено в ясли, в крайна бедност, в сламата и мръсотията. Това е изумително!”
„Известността е валута и аз искам да я използвам!”
Именно помощта към уязвимите и бедните Боно вижда като изпълнение на думите на Христос „Обичай ближния си.” Скептиците го обвиняват, че използва своите социално ангажирани изяви, за да си прави реклама. Боно обича да казва: „Няма нищо по-лошо от рокзвезда с кауза, но известността е валута и аз искам да я използвам.” И той я използва, като се среща със световните лидери и ги убеждава да опростят дълговете на Третия свят. Прави дълги обиколки из църквите в САЩ и приканва вярващите да се включат в борбата срещу СПИН в Африка с думите: „Това не е кауза, а неотложна нужда. Бог е застанал на колене пред църквата и ни умолява да променим курса на огромния танкер от безразличие по въпросите на СПИН.”
Боно за Боно
Френският журналист Мишка Асайес издаде книга, в която публикува разговори със своя приятел Боно. Там за пръв път Боно разказва открито историята си и говори надълго за вярата си. На въпроса, кой всъщност е Боно, той отговаря: „Аз не съм звезда... а музикант, който пише, пуши пури, пие вино и чете Библията. Обича да се поизхвърля, рисува това, което не може да се види. Съпруг, баща, приятел на бедните и понякога на богатите. Активен пътуващ търговец на идеи. Шахматист, от време на време рокзвезда, оперен певец в най-шумната фолкгрупа в света. Стига ли ти?”
« назад
|