Животът: с какво запълваме отпуснатите мигове...

Любомира Любенова, 17.11.2008

 „Наживей се, защото днес никога няма да се повтори!” Толкова често чуваме тези думи, че вече не им обръщаме внимание. Истината, че днешният ден няма да се повтори, нито вчерашният ще бъде като утрешния, е ясна за всекиго. Но какво точно влагаме в думите наживей се? И какво е животът: миг от вечността, или илюзия; опит за докосване на реалността, или продължително вдишване?

Какъв е замисълът на проекта, наречен „Живот”? 

Нека да си представим, че всеки е създаден с цел и в него е вложен талант да изпълни тази цел. Един умее да изразява обичта си и да стопля сърца. Друг рисува душата си с бои на платно. Трети изпява мелодия, която докосва и променя. Четвърти обича да изслушва проблемите (така става част от разрешаването им). Пети се удоволства да помага...

Ако осъзнаем точно за какво сме създадени, ще бъдем на точната работа. Ще влагаме много от себе си, но това няма да ни тежи. Тогава светът ще изглежда подреден. Семействата, улиците, кварталите, градовете, държавите ще бъдат „покрити” с хора, които са наясно какво правят, защо го правят и как да го направят.

Мечтая ли?

Не! Това не е мечта, това е естественото състояние на човека – да се чувства пълноценен в нещата, които върши, след като е открил заложения в себе си талант. Всички имаме талант. Жалкото е, че не го разпознаваме! Обградени сме с толкова фалшиви неща, чиято мисия е да ни откъснат от целта, за която сме създадени.

Синдромът „Наживей се!” 

Вероятно няма да прозвуча модерно, ако попитам какво означава да се наживееш. Ще си представим много пари, луксозни вещи, обиколка на света, запознанства с интересни хора... Какво още? Нощен живот, безразборни любовни връзки... И още? Не мога да продължа, защото не вярвам, че във фразата „Да се наживея” се вмества всичко, казано дотук.

Спомням си откъс от стихотворение на Добромир Тонев:

                   Когато полетиш надолу с вик,
                   усещането за крила изчезва
                   и лекотата се заменя в миг
                   с болезнено усещане за бездна.

Да, идва моментът на преосмисляне с неизбежните въпроси:

Какви са били целите ми?

За какво живях на Земята?

Как оползотворих подарените ми мигове?

Кога се чувствам така, сякаш летя, но нямам крила?

Кои са нещата, които харесвам да върша, но след това чувството за празнота ме изяжда?

Понякога се самосъжаляваме, като си казваме: „Животът не е добър с мен.”

Хей! Въпросът тук е: ти ли правиш живота да се случва, или очакваш той просто да си тече?

Ние не сме сътворили живота. Той е подарък, дадена възможност. Всяка малка възможност предизвиква малък избор. Малкият избор води до големи поврати! А повратите рисуват бъдещето ни.

На каква картина бихме искали да прилича бъдещето ни?

Какво е животът...

... ако не подадеш ръка точно когато ти е най-трудно?

... ако не кажеш навреме „Обичам те!”?

... ако не превържеш рана в мига, когато твоята рана кърви?

... ако не прегърнеш сираче?

... ако не успееш да покажеш скритите в теб съкровища?

... ако не заместваш лицемерието с искреност?

... ако нямаш верен приятел?

... ако не избереш да се посветиш?

... ако не кажеш истината?

... ако не продължаваш да вярваш?

Животът не тече безцелно. Той не е плод на случайност. От нас зависи с какво ще

запълним изпуснатите ни мигове.

« назад