Обещавам – повече няма да правя така...

Ивайло Ябълкаров, 20.10.2008

Когато бях малък, постъпвах по детски. Не бях някой, който често правеше бели, но понякога се случваше да сбъркам. Не помня колко пъти, но ми се е налагало да използвам познатото изречение: Извинявай, мило другарче, обещавам – повече няма да правя така. Сгафех ли, знаех, че трябва да кажа магическите думи и тези, които бях наранил, се задължаваха да ми простят. Не редовно, но все пак имаше периоди в детството ми, когато по-често се налагаше да повтарям: Обещавам – повече няма да правя така. След много повтаряне този израз загуби смисъл за мен.

В началото осъзнавах, че стигна ли до използването му, значи сериозно съм се провинил, а след многократната му употреба той се превърна в средство за връщане благоразположението на хората и лечение на развиващата ми се съвест.

Едва ли съм бил единственият, който многократно е повтарял Обещавам – няма повече. Лошото е, че от постоянната употреба на един и същи израз, без да си вземаме поука и да се променяме, следва закоравяване на сърцата ни.

И ако за едно дете може да се намери извинение, то за нас, порасналите, няма оправдание. Още по-малко, ако се кичим с титлата християнин и особено ако ходим на църква години наред.

Винаги съм знаел, че редовното посещаване на църковни служби не гарантира, че сърцето ни няма да закоравее. Все пак при нашето новорождение ние сме обещали на Бог, че повече няма да правим така и че ще се стремим да живеем богоугоден живот.

Но какво се получава много често? Повтаряйки непрекъснато фразата Няма повече, нашите сърца претръпват. По този начин правим покаянието ни да изглежда нещо дребно и незначително. Нещо, което машинално вършим, когато сбъркаме, нещо, на което спираме да обръщаме внимание.

Като християни сме наясно, че без чисто сърце не можем да видим Бог (Матей 5:8), знаем и кои са нещата, които замърсяват сърцето ни. Но покаянието е нещо повече от магическа формула за чисто сърце. Покаянието не е прах за пране. Покаянието е обещание и усилие. Обещание, че ще се стараеш да не повтаряш грешките си, и усилие да ги избягваш. Покаянието предполага не само сълзи, а и промяна, обратен завой от посоката, към която сме вървели.

Днес хората не вярват на обещания

На тях не им е достатъчно да чуят Обещавам и Повече няма да правя така. Те искат подпис върху официален документ или финансови гаранции и тогава се доверяват.

Преди време не е било така. Въпрос на чест е било да удържиш на казаната дума. Договорите са се сключвали със стискане на ръка и това е било достатъчна гаранция, за да се удържи обещанието.

Покаянието е обещание, което даваш на Бог

Обещание да бъдеш различен и да не Го нараняваш повече. Ние обаче от прекалена употреба го омаловажаваме. Често искаме прошка за едни и същи неща и вземаме решение да променим живота си. Но и това сме превърнали в рутина, като да си миеш зъбите всяка сутрин. Аз знам, че ако искам да имам здрави зъби, то трябва да полагам грижи за тях всекидневно. Знам и че ако искам да имам Бог и благоволението Му на моя страна, трябва да се покайвам всеки път щом съгреша.

Бог иска да бъдем чисти по сърце, но затова не са достатъчни само сълзи и всекидневната фраза Обещавам – повече няма да правя така…

Нужен е и променен живот

Харесва ми начинът, по който в Библията Божите хора молеха за прошка. Когато осъзнаеха, че са наранили Бог, те раздираха дрехите си, посипваха главите си с пепел и се покриваха с вретище, лежаха по очи на земята и не ядяха с дни.

Днес Бог не иска да се разделяме с модерните си дрехи, като ги раздираме след всяка грешка, а желае да види в нас разкаян дух и съкрушено сърце.

Едно от най-болезнените преживявания за всеки човек е да бъде отхвърлен.

Няма значение, дали някой, който харесваш, те отхвърля и не отговаря на твоите чувства...

Няма значение, дали твоите съученици те отхвърлят, като ти се подиграват и странят от теб...

Няма значение, дали те отхвърлят, като не те одобряват на интервю за работа или като те избират последен при игра на футбол в махалата...

Няма значение, защото всяко отхвърляне боли и е трудно за преживяване.

Но сигурно ще се съгласите с мен, че най-силно боли, когато бъдеш отхвърлен от някой близък. Най-болезнено е, когато собствените ти родители те изоставят, когато разбереш, че си предаден от най-добрите си приятели и че близките ти те презират.

В тези случаи толкова силно боли, че оставаш без въздух.

Колко ли повече Го боли Бог, когато отново и отново Го нараняваме и отхвърляме, като вършим едни и същи грехове и повтаряме като развалени латерни Обещавам– повече няма да правя така?

Ние сме най-близките на Бог. Ние сме Неговите деца.

Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божи деца; а такива и сме. (І Йоан 3:1)

Деца, които постоянно нараняват Своя Баща…

Отсега се моля, когато стана родител, да имам достатъчно поводи да се гордея с децата си.

Ние даваме ли поводи на Бог да се гордее с нас? Да ни сочи на Сатана и да го пита дали е виждал толкова примерни деца като нас?

Бог не само ни създаде, не само ни нарича Свои деца, не само пожертва Сина Си заради нас, но в бонус ни е дал и много обещания. Някои казват, че в Библията те са 32 500.

Той ми е обещал да бъде с мен до края на света (Матей 28:20).

Обещал ми е да ме носи на ръцете си (Псалм 91:12) и да бъде най-любящият родител (Исая 49:15).

Обещал е да ми дава изходен път в изпитанията (І Коринтяни 10:13), власт в Неговото име над нечистите сили (Марк 16:15–18) и един ден да дойде и да ме вземе при Себе Си.

Тези обещания са за мен, но те са и за теб. Аз вярвам в тях.

Вярвай и ти!

Можеш да Му се довериш, защото Бог не е човек, за да лъже... (Числа 23:19) и на Него никога няма да Му се наложи да каже Обещавам – повече няма да правя така.

Бог държи на обещанията Си и Той е нашият пример да изпълняваме и своите. С покаянието си сме се приближили до Него и сме Му дали обет всичко в нас да бъде ново (ІІ Коринтяни 5:17).

Нови създания ли сме?

« назад