ВАЖНА Е ОСНОВАТА! (Част 2)

Ивайло Ябълкаров, 01.09.2008

Дали основата е важна?

В Матей 13:3–9 се намира притчата за сеяча, излязъл да сее семе. И тук Бог разкрива, че е от голямо значение, върху какво градиш. Можеш да градиш върху временни емоции, върху временно удовлетворяване на дадена нужда или временно любопитство. Всичко това обаче рано или късно ще отмине, а от вярата ни няма да остане и следа.

В същото Евангелие (Матей 7:24–27) се говори за разумния строител, който внимателно подбира мястото, на което да построи къщата си. Той внимателно подбира материалите, поставя грижливо основата, но не спира дотук – търпеливо и с постоянство изгражда цялата постройка, която може да издържи на всяка буря.

Притчата представя и що за човек е неразумният строител. Човек, който бърза да приключи строежа си без предварителни проучвания, без внимателна работа. Да, понякога успява да построи сградата, но само защото не са придошли реките или защото не се е извила буря.

Бурите отсяват и събарят всичко, което не е на правилна основа. Те представляват трудностите, изпитанията, проблемите, грижите. Те са неизбежни, но дали аз ще устоя на силата им, зависи от строежа, който градя. Устояването ми зависи от здравината на основата и внимателното изграждане на цялата постройка.

Бог иска да разбере дали сме разумни строители. Той ще провери здравината на жилищата ни, предназначени да бъдат храм на Бог (I Коринтяни 3:16–17). Бог ще изпита строежа чрез огън (Откровение 12:20).

Знаейки това, се чудя как понякога бързаме толкова много, че вършим делата си немарливо. Искаме всичко да стане на момента, без да сме положили някакви усилия, без нито една капка пот. С радост бихме прескочили по-тежките мигове от живота, за да не се затрудняваме много-много като в онази приказка, наречена „Вълшебната нишка”.

В нея се разказва за Питър, едно много силно момче, но за жалост страшно нетърпеливо. Винаги недоволен от настоящето си, Питър прекарвал живота си в мечти за бъдещето. Един ден, докато се разхождал в гората, той срещнал една странна старица, която му представила изключително изкушаващата възможност – шанса да прескача скучните, еднообразни моменти в живота. Тя предложила на Питър сребърна топка, от която се подавала тънка златна нишка.

– Това е нишката на твоя живот – обяснила тя. – Не я докосвай и времето ще тече нормално. Но ако искаш времето да върви по-бързо, достатъчно е само да подръпнеш нишката малко и един час ще мине за секунда. Но те предупреждавам, след като си издърпал от нишката, не можеш да я върнеш обратно.

Тази вълшебна нишка сякаш била разрешение за всички проблеми на Питър. Та той точно за това мечтаел. Взел топката и хукнал към къщи.

На следващия ден в училище Питър получил първата си възможност да пробва сребърната топка. Урокът продължавал цяла вечност и учителят му се скарал, че не внимава. Пръстите на Питър напипали сребърната топка и леко подръпнали нишката. Изведнъж учителят разпуснал класа и Питър бил свободен да си тръгва от училище. Бил готов да скача от радост! Колко лесен щял да бъде животът оттук нататък. От този момент той започнал да дърпа нишката по малко всеки ден.

Скоро Питър започнал да използва вълшебната нишка, за да прескача все по-дълги периоди от живота си. Защо да си губи времето да дърпа нишката по малко всеки ден, когато може да я подръпне повече и да прескочи изцяло училището? Направил го и се оказал завършил училище и чирак в търговията.

Той използвал същата техника, за да прескочи периода на годежа с любимата си. Не можел да чака месеци, докато се ожени за нея, затова използвал златната нишка, за да ускори идването на сватбения ден.

Питър продължил да използва този метод през целия си живот. Когато идвали трудни, неприятни моменти, той бягал от тях с помощта на вълшебната нишка. Когато бебето плачело по цяла нощ, когато бил изправен пред финансови затруднения, когато искал собствените му деца да тръгнат вече по свой път, той теглел златната нишка и подминавал неудобствата в момента.

Но за жалост, когато стигнал края на живота си, Питър осъзнал празнотата на такова съществуване. Като позволил на нетърпението и неудобството да го управляват, той ограбил себе си от най-богатите моменти и спомени в живота. Сега, когато пред него бил изправен само гробът, той дълбоко съжалявал, че изобщо използвал вълшебната нишка.

Както се казва в една мисъл: Твърде често хората искат онова, което искат (или онова, което мислят, че искат, а обикновено това е щастие под една или друга форма) веднага. Иронията в тяхното нетърпение е, че само когато се научат да чакат и само чрез готовността да приемат лошото заедно с доброто, обикновено достигат онези неща, които наистина си струват.

Но всичко започва от основата: основата е важна за здравината на цялата постройка.

« назад