Време за избори

Ивайло Ябълкаров, 07.05.2008

В Пакистан избираха парламент. В Косово обявиха независимост.  В Кипър гласуваха за президент. А в Бургас се проведе референдум относно актуалността на запланувания петролопровод.

Преди време ми се наложи да избирам между две оферти за работа. На теб пък може днес ще ти се случи да попаднеш на кръстопът и ще трябва да направиш своя избор.

Въобще ежедневието ни е осеяно с различни възможности. Всеки ден ни се налага да правим избор. Често се замисляме върху различни дилеми. Понякога попадаме на кръстопът. Нерядко в такива моменти си задаваме въпроси като: “Ами сега какво да правя?”, “Кой е правилният избор?”, “Кой път да избера?”, “Какво иска Бог от мен?”. Може да се каже, че всеки ден сме изправени пред “време разделно”, пред време за избор.

Понякога да предпочетеш между две възможности не отнема нито време, нито усилия, нито тревоги. За съжаление обаче това не винаги е така.

Със сигурност можете да разкажете за вашето време за избори. Аз също мога да свидетелствам за безсънни нощи в чудене, кой път да избера.

 Господи, това ли е жената, която си определил за мен?

Господи, трябва ли да напусна работата си?

Господи, Твоята воля ли е да отида на онова място?

Господи, кой път да избера?

Много обичам спорта. Един от любимите ми е леката атлетика. Доста атрактивна дисциплина е бягането с препятствия. Едно е да тичаш по равното, съвсем друго е да прескачаш, изпречили се пред теб неравности. Така е в спорта, така е и в живота. На нас не ни харесва това, не ни допада, не ни е приятно. Може би и затова хората са създали философията на хедонизма. Според нея в живота най-важното е да си доставяш удоволствия. Трябва да правим неща, които ни доставят удоволствие. Тази философия ни приканва: “Опитай от всичко – веднъж живееш!”.

Не мислите ли обаче, че нещо куца в хедонизма. Нима само хубави неща ни се случват? Нима винаги сме щастливи? Нима нямаме препятствия за преодоляване и решения за вземане?

Библията не ни учи, че животът ни ще бъде безпрепятствен. В нея се казва, че е полезно да се минава през трудности (Деяния на апостолите 14:22), че трябва да се радваме, когато падаме в разни изпитания (Яков 1:2), че има време за избори (Исус Навиев 24:15).

Ако погледнем християнството от самото му създаване, ще забележим, че то е осеяно с изпитания, страдания, решения за тези, които са се посветили на Христос.

Исус бе осмиван и бичуван. Апостолите бяха разпъвани и обезглавявани. Ранните християни бяха хвърляни за храна на лъвовете. Реформаторите бяха горени на клади.

Но днес нещата не са се много променили. Има страни, където да си християнин е престъпно, където вярващите заплащат за вярата си със затвор, смърт или изселване. Има страни, където да си християнин е опасно. Всеки ден там вярващите са изправени пред дилемата: “Не е ли по-лесно, по-безопасно и по-удобно да се откажа от вярата си?”. Ние, макар и непреследвани, често имаме моменти, в които трябва да решим дали ще направим компромис с убежденията си.

 Дали да се засмеем на вулгарния виц, просто защото всички се смеят?

Дали да не полагаме много усилия на работа, просто защото и другите се скатават?

Дали да си замълчим, когато другите хулят и се подиграват на Бог и на Библията?

Дали да спестим истината, ако тя може да ни навреди?

Дали да бъдем верни на Бог и на близките си, когато много около нас не са?

Дали да продължим да се стараем да бъдем чисти, когато около нас мръсотията е навсякъде?

Преди около 2000 години на един хълм ни бе даден пример как човек,  изправен дори пред лицето на смъртта, може да избира. На три кръста бяха разпънати трима души - един невинен и двама престъпници. В сетния си час двамата разбойници имаха право на избор: да признаят или да поругаят Христос. С последния си дъх единият защити, призна и изповяда Исус, а другият - напротив - с хули и подигравки нападна Божия Син. Двама души. Една съдба. Две решения.

Двама братя – Каин и Авел. Едни и същи родители. Два различни избора.

Дванадесет души. Един учител. Три години с Него. Един предател и още 11 души, които се разбягаха и Го изоставиха. Ние с вас. Един Бог. Една вяра. А понякога толкова много компромиси.

 “Решенията, които вземаме, решават мястото, на което ще се намираме.”

Двамата разбойници направиха своя избор. Единият се покая. Другият отхвърли Бог и умря в греха си.Каин и Авел направиха своя избор. Единият се покори на Бог, а другият изпита завист и уби брат си.Дванадесет души направиха своя избор. Единият предаде Христос, разкая се и се обеси. Другите се разбягаха, отричаха се от Него, покаяха се и се върнаха отново при Бог.

Ти и аз също правим своя избор. Време е да се замислим къде ще ни отведе той. Време е да спрем да правим компромиси с Бог. Той търпи и чака заради нас (II Петрово 3:9). Чака ни да направим правилния избор и да се покаем за греховете си. Той е обещал да бъде с нас до края (Матей 28:20). А ние готови ли сме да Му се посветим изцяло?

В Римляни 8:38-39 Павел пита какво би ни отдалечило от Бог и какво би ни отлъчило от Неговата любов – смърт или живот, ангели или власти, сегашното или бъдещето, височина или дълбочина, създание или сили.

Добре е да осъзнаем, че нашите решения могат да ни отлъчат от Бог завинаги. Тук не става въпрос за ден – два, а за цяла вечност. Вечност в рая или ада. Време е за избор. Какво избираш ти?

« назад