Не на страха

Ивайло Ябълкаров, 18.02.2008

Под това заглавие се правят интересни кампании, чиято цел е да се борим с насилието в училище, агресията в семейството, трафика на хора, борбата с корупцията. Често в тях участват различни родни звезди, които с подкрепата си правят идеята по-известна и привлекателна.

Борбата със страха е добра кауза. На кого не му се иска да живее в свят без страх?

Хората казват: “страхувам се за живота си”, “страх ме е да се прибирам вечер по-тъмно”, “страх ме е да не загубя работата си”, “страх ме е от това, което ми е приготвило бъдещето”, “страх ме е да не ме ограбят” и т. н.

Би било чудесно да нямахме поводи за страх, но не е така. Причини да бъдем уплашени има достатъчно. Само се заслушайте в някой разговор в автобуса, изгледайте новинарска емисия или разгърнете един вестник и ще намерите достатъчно поводи, за да се разтреперите.

Постоянните информации за убийства, кървави катастрофи, бомбени атентати, природни бедствия, повишения на цени ни помагат лесно да изпадаме в паника и несигурност. Всъщност за определение на страха можем да използваме думата несигурност.

Да, страхът се отключва от несигурност.

Несигурност за настоящето.

Несигурност за приближаващото се бъдеще.

Хората търсят сигурност.

Затова поставят метални и блиндирани врати.

Затова затварят домовете си и заключват сърцата си.

Затова живеят в постоянен стрес.

Затова спират да мечтаят.

Поради страх от развод и отхвърляне хората не се женят, а просто съжителстват.

Поради страх от неуспех и провал хората отказват да живеят изобилно и продължават да се задоволяват с неща, които не им носят удовлетворение.

Поради страх от промяна хората заявяват, че човек не може да се промени.

Поради страх от зависимост хората отказват да допуснат в живота си Бог.

Страхът е навсякъде около нас и чака да ни сграбчи. Неслучайно има и толкова много фобии - много силен, направо болезнен страх от нещо.

Има скотофобия – страх от тъмното. Има хидрофобия – страх от вода и намокряне. Съществува и акрофобия – страх от високото.

Не е достатъчно просто да си кажем “не на страха”, за да се справим с него.Нужна ни е сигурност! Нужна ни е опора! Нужен ни е Бог!

Какво по-сигурно от присъствието на Твореца? Колко по-голяма опора и по-силно рамо, на което да се облегнем от това, което е сътворило света?

Помислете само: кога започнаха проблемите на Адам и Ева? След като напуснаха Едемската градина и Божието присъствие. Докато бяха около Него, нямаха страх от нищо. Не се плашеха от животните, а си играеха с тях. Не се притесняваха от дъжда и вятъра, а им се наслаждаваха.

Божието Слово неведнъж описва Бог като канара, крепост, висока кула, в която можем да прибегнем и да се скрием.

Укротявайки бурята, Той ни показа, че може да се справи с всяко развилняло се море в нашия живот, че може да ни предпази от всеки житейски ураган.

Бог иска да ни убеди, че за Него е като детска игра да се справи с връхлетелите ни проблеми, затова на толкова много места в Библията четем: “не се бойте”, “не се страхувайте”, “не се плашете”.

Исус казва: “не се безпокойте за утре…” (Матей 6:34)

Разбира се - звучи насърчително. Но как да не се безпокоиш, когато проблемите изглеждат толкова големи и близки, а понякога решението е незабележимо и далечно? Как? Единственият начин е да си в близост до Бог. Колкото повече се приближаваме към Него, толкова повече решението на проблемите ни се доближава и става видимо за нас, а грижите ни се отдалечават и смаляват.

Когато човек се поддава на страха, притеснението и безпокойството, лесно попада в клопките и на други човешки врагове като депресията, самотата, чувството за малоценност, насилието, завистта. Всички те унищожават нас и нашите взаимоотношения.

Най-доброто и бързо действащо лекарство е Божието присъствие. Ако всеки ден прекарваме време с Него, то ще бъдем ваксинирани срещу тези “болести”.

Интересното е, че Библията ни учи да не се боим, но и казва, че “страх  от Господа е начало на мъдростта…” (Притчи 1:7).

Често съм разсъждавал над този на пръв поглед парадокс. Да се страхуваш от Бог не означава да имаш панически страх или фобия от Него, а да Го почиташ и уважаваш. Означава също винаги да имаш едно наум как се чувства Бог, наблюдавайки твоя живот, и как би постъпил Той на твое място.

Така, че не се безпокой за утрешния ден, защото Бог знае от какво имаш нужда, но бой се и почитай Бог, за да преодоляваш страха и безпокойството.

« назад