Ще се поучим ли от историята?

Ивайло Ябълкаров, 12.02.2008

Бях чул кметът на Хирошима да казва, че е време да се поучим от историята и да спрем да повтаряме грешките на предците ни.

Много обичам историята. Дълго време исках да намеря книгата на Базел Харт за Втората световна война. От нея разбрах, че причините за избухването й са идентични с тези за Първата световна война. Грешките, които са допуснали политиците и военните през едната са повторени и през другата. Грешки, коствали живота на милиони – по-точно на 52 милиона души и от двете воюващи страни.

Ако се вгледаме внимателно в последните военни конфликти, ще видим, че имат идентични причини за избухване: борба за власт и влияние, жажда за мъст, алчност… За всички войни е характерен онзи ужасен израз “целта оправдава средствата”. И винаги потърпевши са предимно невинните граждани. Независимо дали става дума за двете световни войни или за локални размирици, цивилното население е най-ощетено. Всяка една, без значение спечелена или загубена битка, всъщност е пирова* - води до унищожение.

За съжаление ние – хората - сме като онези два козела, които не искали да отстъпят, минавайки по тесен мост, и затова се сборили. Резултатът бил, че и двата се удавили.

На 27 януари се отбеляза Международният ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста - избиването на 6 милиона евреи по време на Втората световна война. Той е елемент от програмата на националсоциалистите  в Германия за целенасочено унищожение .

Евреите, както знаем не само от Библията, открай време са недолюбвани. Те са преследвани, избивани и унижавани през всяка епоха и на всяко място. Гетата и отличителните знаци по дрехите им не са въведение на нацистите. Те просто го правят за по-кратко време и в по-големи мащаби. Мечтата им е била да унищожат еврейската раса, да очистят света от хората с недъзи и с различен цвят на кожата.

Кое е това, което може да насади такава омраза към друго човешко същество? Какво кара толкова хора безропотно да изпълняват заповеди за унищожение на милиони?

На Нюрнбергския процес, на който са съдени висшите немски военни за престъпленията си, един психолог - офицер от съюзническите войски - е натоварен със задача да разбере как нормални, при това интелигентни хора, са способни на подобни зверства. Изводът му е – липса на емпатия. Те не могат да състрадават. Съвестта им е прегоряла. Не могат да се поставят на мястото на другия. Той за тях не е човек, а обикновен обект – средство за постигане на целите.

Емпатията е състрадание и съчувствие. А последното много добре е описано от един писател: “две сърца да теглят един товар”. Немската дума Einfuhlung го изразява още по-точно - “да се промъкнеш в чувствата на другия, така че да почувстваш това, което той чувства, и да гледаш на живота през неговите очи.”

Библията говори, че най-голямата заповед е да възлюбим другия, както обичаме себе си (Матей 22:39). Емпатията е част от тази любов. Любов, която нацистите не са притежавали. Можем да обичаме наистина другите, ако можем да разберем най-съвършената любов – Божията.

Ясно е, че тези, които са избили 33 000 евреи за една седмица при превземането на Киев и тези, които са използвали газовите камери, са останали далеч от тази любов.

А ние с вас допускаме ли Божията любов до себе си? Непростителността и огорчението, завистта и лицемерието, клюкарството и одумничеството ни отделят безнадеждно от тази любов.

Да, според нашите човешки закони и разбирания по-тежко престъпление от отнемане на живота няма, но за Бог всичко това минава под една категория – грях. Така съгрешаваме против Него и против себеподобните си.

В човешките взаимоотношения трябва да присъства състраданието и съчувствието. За да ги има, е нужна любовта. За да притежаваме любов, трябва да сме познали Бог, Който е любов. Познали ли сме Го?

27 януари е Международният ден в памет на загиналите и оцелелите в най-масовия геноцид в историята на човечеството – Холокоста – с над 6 милиона избити евреи. Това е реален исторически факт. Както са факт и геноцидът в Руанда - 1 милион убити, кланетата в Сомалия – 400 000 убити, войната във Виетнам – 4 милиона убити военни и цивилни и Арменският холокост – с над 1 милион убити.

Не сме се поучили от историята, а и както Библията пророкува, няма да го направим. Предстои последната голяма човешка война. Последният голям човешки геноцид. Предстои Армагедон.

---------------------------------------------------------------------------------------

*През 279 пр.н.е. епирският цар Пир печели победа над римляните в боя при Аускул. Победата обаче коствала на Пир твърде много жертви и след нея той възкликнал: “Още една такава победа — и ние сме загубени!” Една година по-късно римляните разбили Пир.

« назад