Рождество Христово е празник за Исус!

ЕВ, 20.12.2007

Интервю на Габриела Николова

с Йенс и Сабине Хаберкорн

Йенс и Сабине Хаберкорн са семейство от Германия, което вече седма година живее в България. Заедно с трите си деца – Йошуа, Шемийма и Наемин, те разказват за немската традиция на подготовка за Рождество Христово. В първата неделя на декември в немските домове се пали първата от четирите адвентни свещи – символ на очакването на Божието въплъщение. Думата адвента на латински означава пристигане. Всяка неделя до Рождество се пали по една свещ и последната се запалва на самия празник.

Какви бяха първите ви впечатления от България?

Сабине Хаберкорн: Когато дойдохме в България, първоначално живяхме в Габрово, а не в София. По това време обстановката в Габрово беше напълно различна от тази в София. В началото аз бях в шок, защото това, което виждах, беше сиво и тъмно. Впечатленията ми тогава от сградите бяха такива. Природата на България е много красива и прекрасна, но сградите ми изглеждаха сиви и това ме потискаше. В началото ми беше трудно да свикна с обстановката.

Йенс Хаберкорн: Първите ми впечатления от България бяха по-различни за мен, тъй като аз съм роден в Източна Германия и знам как изглеждат кафявите и сиви сгради. За мен по-интересно беше новата култура, хората, различната храна.

Какво ви правеше впечатление, когато наблюдавахте хората?

Й. Х.: Бяха ни казали, че хората в България са по-топли, гостоприемни и отворени. Така и беше. Усещахме, че хората са много отворени и топли. Това много ни хареса и все още ни харесва.

Виждате ли някаква промяна в България през времето, в което сте тук?

Й. Х.: Да, виждам промяна. В София виждам огромна промяна в облика на града. Първото, което забелязвам, са сградите, тъй като професията ми е свързана с това.

Каква друга освен външната промяна виждате?

С. Х.: Аз наблюдавам хората от самото начало и забелязвам, че са много притеснени. Винаги установявам контакт, дори на улицата, с възрастните хора. Забелязвам, че те винаги са много притеснени за бъдещето и напълно ги разбирам. Също забелязвам, че е така и при младите хора – много от тях напускат страната. Лично аз не виждам промяна към добро в отношенията между хората.

С какво се занимавате в България?

Й. Х.: Част сме от една организация, която се занимава с хуманитарна помощ и обучение. Със съпругата ми се грижим за младежи и деца, които са изоставени или сираци.

Вие сте архитект. Липсва ли ви това да упражнявате професията си тук?

Й. Х.: Когато пристигнахме в България, моята цел не беше да започна работа като архитект. Целта ми беше да науча езика и се запозная с новата култура. След около 4 години реших отново да използвам дарбите и талантите си, като започна работа по специалността си. Тогава регистрирахме нашата фирма, която се казва „Сияещ дом”.

Защо я нарекохте „Сияещ дом”?

С. Х.: Нарекохме фирмата си така, защото нашата мечта беше да строим къщи в България, които да сияят отвън и отвътре. Затова ние мислим да работим в две посоки – да строим красиви къщи и след това да работим със семействата, които живеят в тях.

Кой е основният проблем за семействата в България да сияят както отвън, така и отвътре?

Й. Х.: Най-големият проблем за семействата в България е липсата на време на хората. Наблюдавайки хората, виждаме, че им се налага да работят по цял ден, за да могат да се издържат. Липсата на време е проблем, който може да бъде разрешен с промяна в законите на страната. Надяваме се това да стане реалност.

Какво е положението на семействата в Германия?

Й. Х.: В Германия семействата също имат големи и сериозни проблеми. Има някои програми, които им помагат и финансово.

Как се подготвяте за Рождество Христово в Германия?

Й. Х.: В Германия се подготвяме за празника по различни начини. В различните райони на страната хората имат различни обичаи и рождествената украса е различна във всеки. Приготвянето за Рождество е нещо много лично. За нашето семейство то има голямо значение. Както много обичаме да празнуваме рождените дни на децата ни, така обичаме да празнуваме и рождения ден на Исус. Ние много обичаме децата си. Те са съкровища за нас и отделяме специално време за рождените им дни. По същия начин празнуваме Рождество Христово – рождения ден на Исус Христос, Който дойде на Земята за нас, затова и толкова много се подготвяме за празника.

Изчерпва ли се смисълът на Рождество с подаръците, украсата и празничната трапеза?

Й. Х.: Да, традицията е много важна, но ако е само традиция, празникът няма смисъл. Както ако по традиция целувам съпругата си, тя няма да се чувства добре, така е и с празника Рождество.

С. Х.: В Германия имаме детски песни свързани с Рождество. И в тях децата пеят, че Рождество Христово е парти за Исус. На мен този пример много ми харесва. Това също е един начин, по който децата могат да разберат смисъла на обичая. Да, украсата е хубава, но ние правим това, като почитаме нашия Господ Исус Христос.

Какво празнувате на 2 декември?

С. Х.: Втори декември тази година е четвъртата неделя преди Рождество Христово. Винаги в четвъртата неделя преди празника, запалваме свещ от нашия адвентен свещник, който има четири свещи и всяка неделя наричаме адвентна.

Защо адвентни свещи?

С. Х.: От латински език думата адвент означава пристигане. И в този смисъл ние чакаме пристигането на Исус Христос. Времето на адвент започва 4 седмици преди Рождество. Всяка от четирите недели палим по една свещ и така си напомняме колко време остава до празника.

Й. Х.: Когато бях дете, спазвахме този обичай и когато палехме свещите, четяхме историята за рождението на Исус от Библията, пеехме песни и за нас това беше много драгоценно време.

 Какъв е истинският смисъл на Рождество Христово за вас?

Й. Х.: Преди няколко години се чудехме как да обясним истинския смисъл на Рождество на децата. Тогава използвахме една картинка, на която бяха изобразени ръце, които държат подарък, и до тях изображение на земното кълбо. Така им обяснихме какво празнуваме – Исус Христос дойде за нас на Земята и това е голям подарък за всекиго от нас. Ние приехме лично този подарък в живота си. Няма смисъл да гледаме подаръка отстрани и да си говорим за него, просто трябва да го приемем и отворим. Това е и смисълът на Рождество Христово.

« назад