Божият отговор

Ивайло Ябълкаров, 08.10.2007

Какво ли не се случва по света. Последната мода е завеждането на дела срещу Бог.

Първо онзи румънски затворник, осъден на 20 години за убийство, който е сърдит на Бог, че не е спазил условията на договора им, скрепени с кръщението на ищеца. Павел Мирчеа недоволства, че Бог го е оставил в ръцете на дявола и си иска парите, които е изхарчил по разни църковни служби.

След него и сенаторът от щата Небраска заведе дело срещу Бог. Идеята му е, че всеки гражданин на свободна Америка може да завежда дело срещу когото и за каквото поиска. Сенаторът съди Този, Който е навсякъде и знае всичко. Той Го обвинява, че плаши хората с най-тежките наказания, че предизвиква пряко или непряко ужасни бедствия. Искането на политика е съдът незабавно да Му нареди да прекрати тези си действия. Според него Бог е навсякъде и знае всичко, така че не е необходимо да Му се изпраща призовка, понеже със сигурност е и в щата Небраска.

Чака се отговорът на Бог. Какъв ли ще е той? Каква ще е реакцията Му на поредния опит на нас, хората, да печелим слава на Негов гръб.

“Уважаемият” сенатор обвинява Бог, че създава земетресенията, епидемиите, глада, войните… Но Бог ли е виновен, че решаваме конфликтите си с оръжие и юмруци? Той ли е виновен, че  “малтретираме” околната среда и я тровим по всевъзможни начини? Бог ли е виновен за СПИН-а и другите болести на човешката разюзданост?

Искаме да сме господари на живота си и сами да управляваме съдбата си. Ние да вземаме решенията, а не Бог. Цитираме Дон Кихот, че свободата е най-висшето благо. Но когато ни „позапари” под краката, когато вземем погрешно решение или когато нещо не се получи, както го искаме, започваме да търсим виновник. Кой друг е по-подходящ за обвиняем, освен Бог? Може би ни се струва, че след като не Го виждаме с очите си, то Той не може да се защити? Но нужно ли е Бог да се защитава и да ни дава някакви обяснения? Може ли глината да държи сметка на грънчаря? Може ли масата да иска обяснение от дърводелеца? Редно ли е творението да обвинява Твореца? Представете си само как пред вас се изправя собственото ви създание. Нещо, което сте изработили с двете си ръце, и започва да ви говори високомерно. А не правим ли ние същото с нашия Творец? Кой може да съди Бог? (Йов 21:22)

Често се самозабравяме и се държим с Него все едно ние сме създателите, а Той - създанието. Чудното е, че въпреки това Бог е готов да слуша и да търпи. Много стихове говорят за Неговото дълготърпение. Бог ни приканва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.” (Матей 7:7)

Хубаво, но често търсим навсякъде другаде, а не и при Бог. Той ни кани да потърсим при Него. Дал ни е скъп подарък – свободна воля, и това е прекрасно. Ние не сме роботи, нито серийно производство, а сме уникати.

За съжаление използваме свободната си воля, само когато ни е удобно. Сякаш казваме на Бог: “Боже, аз ще реша кога ще Те търся и какво ще правя с живота си, а от Теб очаквам да ми запазиш местенце в рая и да ме отървеш от проблемите, грижите и неуспехите.”

Знам, че спасението е дар от Бог, но с живот и взаимоотношения с Него от типа “иди си – тръгни си” оставаме далеч от присъствието Му. Решенията, които вземаме днес ще решат мястото, където ще прекараме вечността.

Бог в Своята милост е готов да отговаря на всяко запитване и обвинение. Ние Го разпитваме и Той ни отговаря, но не винаги Го чуваме както онзи, който предизвикал Бог да говори. Човекът казал: “Боже, накарай храста да гори, както стори за Мойсей. Тогава ще Те следвам. Боже, събори дебелите стени, както стори за Исус Навин. Тогава ще Те следвам. Боже, укроти вълните, както стори в Галилея. Тогава ще Те следвам.” Човекът седнал до един храст, близо до стена, пред морския прибой и зачакал Бог да проговори. Бог чул човека и отговорил. Изпратил огън не в храст, а в църква. Съборил стена не от тухли, а от грях и укротил буря, но не в море, а в душа. Тогава Бог зачакал човека да отговори. Дълго чакал, но човекът търсел храсти – а не сърца, гледал тухли – а не съдби и морски вълни – а не души. И решил, че Бог не е говорил. Накрая вдигнал поглед и попитал: “Какво, да не загуби Своята сила?” А Бог го погледнал и му отговорил: “Какво, да не загуби своя слух?” (Макс Лукадо, „Нежни гръмотевици”)

Сенаторът от щата Небраска е поредното творение, дръзнало да хули Твореца. Чака се отговора на Бог. Какъв ли ще е Той? Може би точно сега Бог иска да Ви каже нещо, господин сенаторе. Отворете си ушите и очите!

Може би точно сега Той иска да каже нещо и на теб, човече. Отвори си ушите и се заслушай. Отвори си очите и се загледай. Чуваш ли Го? Виждаш ли Го? Сега Бог ти прошепва, че Той е Пътят, Истината и Животът. (Йоан 14:6)

« назад