Гласът на съвестта

Ивайло Ябълкаров, 19.09.2007

Има хора, които са чели много пъти Словото и го познават добре. Без да се съревновавам с тях, искам да кажа, че и аз знам някои неща. Знам например Божиите заповеди. Мога да изредя частите на плода на Духа. Разбирам метафорите за живата и мъртвата вяра, за плодоносните и неплодоносните дървета.

Казвам само, че познавам Библията дотолкова, че често червената лампичка на съвестта ми светва и се улавям, че пак съм огорчил Бог.

Лесно е да се разочароваме от другите, дори и от Бог, но още по-често разочароваме Него. А случвало ли ви се е да се отвратите от себе си? Ако е така, сигурно сте изпитали колко е неприятно да носиш товара на самообвинението и вината. Когато сме разочаровани от другите, имаме кого да обвиним и на кого да се сърдим, но когато сме ядосани на себе си, няма на кого да прехвърлим отговорността. Смея да твърдя, че Бог е поставил съвестта в нас да бъде нещо като сигнален морски фар. Тя стои будна и често светва, за да ни каже сякаш: “Хей, внимавай, близо си до подводни камъни. Ако не вземеш мерки, ще се блъснеш и ще се нараниш, а може дори да се разбиеш на парчета.”

Знам, че често недоволстваме от Бог, защото не знаем кой път да изберем, питаме го “защо” ни се случва това, сърдим Му се “защо” не ни е попречил да съгрешим. Казваме си: “Ех, ако бях чул ясен глас от небето, никога нямаше да го направя.”

Факт е обаче, че Бог говори преди да съгрешим, по време на извършването на самия грях и продължава и след съгрешаването. Ако си се сетил, преди да нагрубиш някого, че е правилно да правиш на другите това, което искаш на теб да правят, досещането е било самият Божий глас. Когато си си спомнил заповедите “Не прелюбодействай” и “Не лъжи”, преди да си направил точно обратното на тях ,  това пак е бил Божият глас.

Пак Той те буди в неделя сутрин и ти напомня, че е ден за почивка и е редно поне тогава да Му отделиш време. Божият глас е този, който те подсеща, че когато караш с висока скорост, си опасен за себе си и за околните.

Бог се обръща към теб, вика те по име ВСЕКИ ПЪТ, когато си на крачка от това да “корабокрушираш”. Той наистина е обещал, че няма да те остави и да те забрави и удържа на думата си. А колко пъти сме пели: “не мога да живея без Теб”, “давам Ти сърцето си и душата си”, “искам само Теб”, „обичам те, Исусе, обичам Твоя глас”? Колко пъти сме го лъгали? Живеели сме за друг. Можели сме и без Него. Давали сме всичко на хора, а за Него - нищо. Не сме чували гласа Му.

В много случаи употребяваме Бог като пожарен вариант. Когато доближи нужда, проблем, грижа, заплаха до живота ни, “натискаме” сигналното копче, наречено молитва, и чакаме помощ. Бог е нашата пожарна. Той се радва винаги, когато търсим помощ при Него, а не в себе си, но очаква наистина да Му дадем сърцата и душите си. Не е готов да се задоволи с място в десетката на нашите приоритети. Замислете се: Някой, който ни дава всичко, Който ни е създал и ни обича както никой друг, заслужава ли да заема “престижното” четвърто или пето място в нашето сърце?

Бог наистина е дълготърпелив и милостив. Той търпи, за да може всеки от нас да дойде на покаяние, но Той е и справедлив. С Него не можем да играем игрички. Бог се възмути от израелския народ, че го почитаха с устни, но сърцата им стояха далеч от Него.

Нека да използваме времето, в което Бог ни “сигнализира” чрез съвестта ни за опасностите в живота. Нека не позволяваме тя да прегори и да видим какво е да се справиш без Божията помош. Съвестта ни няма да прегори, ако редовно “опитваме” от Божията храна – Неговото слово, и “отпиваме” в молитва, поклонение и служение от Неговата жива вода. Трупайки знание и познание за Него, ще се научим по-лесно да чуваме и разпознаваме гласа Му.

Осия говори, че хората гинат поради нямане на знание, но пък ние не можем да се оплачем от липсата на такова. Знанието обаче няма да ни оправдае. Бог ще ни пита: “Добре, знаеше, че не приемам кражбата, лъжата, измамата... Защо тогава ги върши?”

Свидетел съм, че Бог наистина ни говори преди да съгрешим, по време на самия грях и в милостта си дори след като сме Го наранили. От личен опит знам какви са последиците, когато не се вслушаш в съвестта си и се поддадеш на изкушение. Нараняваш Бог. Разочароваш се от себе си.

Ако сега страдаш от такова разочарование, не се обезсърчавай, защото Бог продължава да ни търси и след като сме съгрешили. Може би точно в момента иска да ти каже: “И аз не те осъждам, иди си и не съгрешавай повече” (Йоан 8:11). Отидеш ли при Него с разкаяно сърце, съкрушен дух и желание да не Го нараняваш повече, ще чуеш точно тези думи.

« назад