Да не живеем според чуждото мнение

Ивайло Ябълкаров, 05.09.2007

“Честит рожден ден!” С отварянето на очите рано сутринта се започна. Сигурно до затварянето на клепачите ще съм събрал много честитки.

Спомням си, че до преди известно време най-важният ден в годината за мен беше рожденият ми ден. Цяла година го чаках. Даже като бях по-малък празнуването продължаваше като в приказките - “три дена яли, пили и се веселили.” Обичах рождения си ден, защото тогава получавах много подаръци и внимание. Празничното меню се определяше според моето желание. Ако исках, можех просто да си седя и да посрещам гости и да броя подаръците. Може да се каже, че чаках този ден, защото тогава бях нещо като малък център на вселената. Всичко беше за мен. Всичко получавах аз. Всички търсеха мен. Но за мое съжаление тези дни бяха рядкост – веднъж в годината – затова толкова ги обичах.

И вие сте имали подобни моменти. Сигурно и при вас те са били рядкост. И вие тогава сте се чувствали център на вселената. Това е така, защото нашето самомнение в голяма степен се определя от мнението и отношението на другите.

Всеки изгражда в съзнанието си образ за самия себе си. Той може да бъде такъв, какъвто Бог го вижда. Но може да е в близост до двете крайности – прекалено високо самочувствие (гордост) и прекалено ниско мнение за себе си (комплекс за малоценност). Образът ни за нас самите се изгражда в зависимост от задоволяването на три основни нужди, така нареченото “трикрако столче”. “Крачетата” на това столче са нуждата от усещане за принадлежност (че си обичан и приеман); нуждата от осъзнаване за собствената стойност и нуждата от оценяване на  индивидуалните възможности. Неприятно е, че тези чувства предимно зависят от мнението и отношението на хората около нас. А то, както можем да съдим и по себе си, е твърде непостоянна величина. Но какво ли не сме готови да направим, за да спечелим одобрението на другите!? Всъщност каква цена сте готови да “платите”, за да заслужите чуждите аплаузи.

Готови ли сте да спестявате истината и да лъжете, просто, защото хората около вас твърдят, че целта оправдава средствата?

Готови ли сте да се присмивате и да обиждате по-слабите и по-различните, просто, защото хората около вас смятат, че е забавно и мъжкарско?

Да живееш според очакванията на другите не е никак лесно, защото те могат да бъдат много и  различни.

Ниското самочувствие и гордостта са един вид смъртоносна болест. И двете издигат в култ “Аз-а”.

Комплексираният човек казва: “Аз не ставам за нищо”; “Аз съм никой”; Аз не мога нищо”. А горделивият твърди: “Аз съм най-добрият”, “Аз съм най-способният”.

И при двете “заболявания” няма място за Бог. Той иска да се виждаме през Неговите очи. Ако ще се стараем да угаждаме на нечие мнение, то нека бъде Неговото.

Божието слово ни казва, че Той лично ни е направил (Исая 43:7). В една християнска книга пише: “В Неговата работилница няма кутия с ваши архивирани чаркове или резервни копия. Вие не сте просто една от многото тухли в някоя зидарска сграда или един от многбройните гвоздеи в някои занаятчийски шкаф. Вие сте един единствен по рода си и по предназначението си.”

Това означава, че дори някой да ви смята за безперспективен, скучен, безинтересен, вие имате всичко необходимо, за да не се чувствате по този начин. Вие сте Божий уникат. Вие сте скъпоценен диамант. Бог ви е снабдил с всичко необходимо, за да водите пълноценен и изобилен живот. От вас зависи дали ще оползотворите това, което ви е дадено. Той е готов да ви помага, само трябва да Му се доверите.

« назад