Неочакваното се случи!

Ивайло Ябълкаров, 26.07.2007

Напълно очаквано на 25.07.2007 година вестниците са изпълнени със заглавия, отнасящи се за връщането на българските медици. Краят на продължилия цели осем години живот на “заложници” бе изпъстрен с много емоции.

Заглавията и коментарите на медиите звучат по следния начин:

“България си отдъхна – медиците са у дома”, “Голямото завръщане”, “Сълзи, усмивки и шоколад”, “Затворът се отвори”, “Свободни”, “Многото лица на хепиенда”.

Наистина “затворът се отвори” и от там “свободни” сред много “сълзи, усмивки и шоколад” се появиха тези седем изстрадали души.

Радостта изпълва лицата и очите на всеки, който се е чувствал съпричастен с тази човешка трагедия.

2755 дни! Толкова време българите прекараха из затвори. Толкова време бяха физически и психически мъчени и убивани. Толкова време бяха използвани като разменна монета за решаване на либийски проблеми и за задоволяване на диктаторските амбиции на “лидера” Муамар Кадафи. 2755 дни Валя, Валентина, Снежана, Нася, Кристияна, Ашраф, Здравко гледаха през решетки света и своите близки.

След 2755 дни на 24.07.2007 година в 10.35 те се върнаха и сега наистина са свободни, поне физически. Последствията от осемте години „игра” с тяхната съдба сигурно ще наложат да се лекуват още дълго време.

Вчера в църква някой свидетелства, че само преди дни един от нашите медици е заявил, че само Бог може да ги освободи. Така и стана. Бог доказа, че ръката Му не се е скъсила, за да може да спасява (Исая  9:1).

За мен като вярващ освобождението на седемте и отмяната на смъртните присъди е чудо. Не знам защо трябваше да минат осем години, както не знам защо Йосиф (от Библията) трябваше да страда толкова дълго, но вярвам, че Бог беше всяка минутка с тях в Либия и с него в Египет.

Награди за освобождението на медиците ще бъдат раздадени на много хора. Сигурно са си ги заслужили.

Чудесно е, че въпреки недостатъците ни и неверността ни, Бог ни оставя да бъдем инструмент в Неговата ръка, служещ за спасение, изцерение и освобождение. Ти и аз също можем да бъдем такъв Негов инструмент, ако не с друго, поне с молитва.

Сигурен съм, че в църквите мнозина не са пропускали да ходатайстват за медиците. Бог отговори на тези молитви. Моля ви, сега не забравяйте в молитвите си и заразените либийски деца. Те също са жертва. Те също се нуждаят от помощ. Защо Бог да не използва нас и нашата молитва?

« назад