Да спасим Земята, но от кого?

Данаил Налбантски, 13.07.2007

С гръм и трясък премина поредната инициатива на прочути личности от света на политиката и шоуто. В големи градове по света се състояха концерти под това мото с цел да събудят световната общественост за проблемите на нашия земен дом.

Чудесно. Само че защо ли ме гложди мисълта, че нещо не излизат сметките в цялата тази работа и всичко ще си остане само буря в чаша вода. Като гледам тия препълнени стадиони с крещяща публика, се сещам за едни думи на Джон Ъпдайк: „Светът загива, а все още се появяват нови хора, достатъчно глупави, за да си мислят, че веселбата току-що е започнала.”

Не става въпрос, че самите тия концерти са едно гигантско начинание, свързано с пренасяне на хиляди тонове апаратура и декори, което значи кервани от тежки камиони, гълтащи кофи нафта на всяко натискане на газта. Или за десетките хиляди коли, с които зрителите са отишли до концертите, изминавайки кой десет, кой сто, кой хиляда километра. Няма да сме толкова дребнави да натякваме за всички глезотии, които са си позволявали зрителите, докато са подскачали по стадионите и са припявали с идолите си и всяка от които означава разход на енергия. Няма да се заяждаме за това, че самите звезди потрошават цистерни с керосин, пътувайки със самолет от единия край на земята до другия, за да се явят на сцената. Нито пък за мистър Ал Гор, който хич не ми се вижда много икономичен човек, откъдето и да го погледнеш.

Става дума за друго, което е и същината на проблема. Всичките тия звезди – Мадона, Шакира и компания, които подскачат в защита на Земята, са идеолози на един изключително динамичен стил на живот, който изисква огромни разходи на енергия. Това е живот, свързан с много движение, с много страсти, с необуздани желания за още и още наслади, за бясно мятане от една торта към друга. Това е музика (с извинение, но не знам каква друга дума да използвам), която те кара да пощурееш, да хвръкнеш, да се тръшнеш на земята, после да подскочиш до небето, да крещиш и да пееш, да викаш и да пляскаш, да удряш и да късаш. Музика, която изостря сетивата и бързо ги похабява, след което човекът търси нови дразнители, за да се възбуди, да изживее още по-щур купон от снощния, да презира спокойствието и тишината, размисъла и погледа към себе си и да търси външни средства за забавление, защото като гледа в себе си, вижда скука и посредственост. Музика, която пренася човека в един измислен свят на удоволствия и високи скорости, като го прави негоден да понася бавното темпо на реалния свят и многото ограничения, които трябва да се спазват в него. Неслучайно попмузиката или там както се нарича, върви ръка за ръка с наркоманията и ми е много смешно, когато нейните идоли започнат да се борят срещу наркотиците. Все едно престъпниците да се борят за укрепване на полицията.

Днешният стил на живот е пропит от лакомия, от бясно препускане, от пътешествия по света, от любопитство да вкусиш от всичко. Точно на това ни учат мисис Мадона и нейните колеги. Живей, скачай, тичай, недей спа, не пропускай нищо, купонясвай до полуда! А това е стил, който изисква много енергия. Много бензин, много керосин, много газ, много ток. Много нови модели коли, много мотори, много самолети А380, много нови дрешки и обувки. И всичко се натрупва горе, над главите ни. Парника сами си го правим.

Много ми е интересно как германци, американци, австралийци, японци и т.н. ще се лишат дори от най-малкото си удобство, за да спестят енергия и да допринесат за спасението на земята. Много ми е интересно дали Мадона ще пести. Сигурно ще поспре някой и друг радиатор в огромния си замък, така че вместо да изгаря сто тона нафта на зима, ще изгори деветдесет и пет. Но и това е много, госпожа, ужасно много. Нека ви кажа, че моя скромна милост пише тия редове в една нажежена стая с температура 31 градуса. Изкушавам се да си сложа един климатик, но нещо не ми позволява съвестта да прахосвам енергия и през лятото. През зимата няма как, макар че и тогава не съм се стоплил много и разчитам повече на дрехите, отколкото на печката. Споменавам тоя факт, защото като редови българин съм енергоспестяващ къде по убеждение, къде по неволя. Но ми е любопитно как ще енергоспестяват хората от по-заможните части на света. Знам, че като им клъцнат доходите, веднага скачат и правят стачки. Те са добрите, те не искат нищо повече, освен да скачат и да се забавляват; лошите са политиците, те трошат енергията. Но тежко им на политиците, ако решат да отнемат и половин процент от благополучието им.

Проблемът е там, че хората заживяха с огромно самочувствие, че се научиха да консумират страшно много, капризно да обикалят претъпканите магазини и да ръмжат, че нищо няма, да купуват всякакви дрънкулки и боклучета, да си сменят колите и моторите на всеки нов модел, да пътуват и да се тъпчат, да се къпят в частните си басейни. Когато усетят, че става лошо, викат на политиците да оправят работата. Само че така не става. Положението е наистина лошо и светът уверено върви към своя край, сит и доволен, за да се задуши в собствената си лакомия.

Понеже знаем, че човек не може да се спаси сам, а трябва да извика за помощ към Спасителя, така трябва да стане и в случая. Мадона няма да ни спаси. Само ще ускори безконтролното падане. Ще ни спаси Този, Който ходеше беден и бездомен и не искаше нищо за Себе Си.

« назад